Български книжовен език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Български книжовен език, а също и български литературен език,[1] се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
Българският книжовен език се преподава в училищата, той се използва в деловата сфера, в официалните случаи, но той има стилово многообразие, което позволява да бъде употребяван във всички сфери на езиково общуване. Неговата употреба е също така препоръчителна в медиите. Български книжовен език се преподава и на чужденците, изучаващи български.