княз на Маса и маркграф на Карара, херцог на Ферентило, херцог на Айело From Wikipedia, the free encyclopedia
Кàрло I Чѝбо-Маласпѝна (на италиански: Carlo I Cybo-Malaspina; * 18 ноември 1581 във Ферара, Папска държава; † 13 февруари 1662 в Маса, Княжество Маса и Маркграфство Карара) е княз на Маса и маркграф на Карара, втори херцог на Ферентило (1623 – 1662), първи херцог на Айело, принц на Свещената Римска империя, пфалцграф на Латеран, барон на Падули от 1609 г., суверенен господар на Монета и Авенца, господар на Лаго, Лагитело, Сера и Терати от 1623 г., барон на Рим, патриций на Рим и на Генуа, патриций на Пиза и на Флоренция, патриций на Неапол, благородник на Витербо.
Карло I Чибо-Маласпина | |
I. Княз на Маса и маркграф на Карара II. Херцог на Ферентило | |
Изображение на монета с лика на Карло I Кибо-Маласпина, от “Мемоарите на семейство Чибо и монетите на Маса ди Луниджана", от Джорджо Виани, 1808 г. | |
Роден |
18 ноември 1581 г.
|
---|---|
Починал | 13 февруари 1662 г.
|
Погребан | Италия |
Управление | |
Период | 18 януари 1623 – 13 февруари 1662 |
Предшественик | I. и II. Алберико I Чибо-Маласпина |
Наследник | I. и II. Алберико II Чибо-Маласпина |
Други титли | херцог на Айело принц на Свещената Римска империя пфалцграф на Латеран барон на Падули суверенен господар на Монета и Авенца господар на Лаго, Лагитело, Сера и Терати барон на Рим патриций на Рим и на Генуа патриций на Пиза и на Флоренция патриций на Неапол благородник на Витербо |
Герб | |
Семейство | |
Род | Чибо-Маласпина |
Баща | Алдерано Чибо-Маласпина |
Майка | Марфиза д'Есте |
Братя/сестри | Франческо Чибо-Маласпина Одоардо Чибо-Маласпина Чезаре Чибо-Маласпина Витория Чибо-Маласпина Фердинандо Чибо-Маласпина Алесандро Чибо-Маласпина Алфонсо Чибо-Маласпина |
Съпруга | Бриджида Спинола |
Деца | Алберико II Чибо-Маласпина Марфиза Чибо-Маласпина Мария Чибо-Маласпина Вероника Чибо-Маласпина Алдерано Чибо-Маласпина Плачидия Чибо-Маласпина Джанетино Чибо-Маласпина Франческо Чибо-Маласпина Лоренцо Чибо-Маласпина Одоардо Чибо-Маласпина Диана Чибо-Маласпина Ричарда Чибо-Маласпина Доменико Чибо-Маласпина Джовани Батиста Чибо-Маласпина |
Карло I Чибо-Маласпина в Общомедия |
Той е първото дете на Алдерано Чибо-Маласпина (* 1552, † 1606), титулярен маркиз на Карара, херцог на Ферентило, патриций на Рим и на Генуа, патриций на Пиза и на Флоренция, патриций на Неапол, благородник на Витербо, и на съпругата му Марфиза д'Есте (* 1562, † 1608). Негови дядо и баба по бащина линия са херцог Алберико I Чибо-Маласпина и Елизабета дела Ровере, а по майчина – Франческо д’Есте, княз на Маса (Марфиза е негова извънбрачна дъщеря), и неизвестна жена.
Има шест братя и една сестра:
При раждането му му са посветени стихове от Торкуато Тасо.
След смъртта на чичо си Феранте на 30 януари 1593 г. наследява титлата „маркиз на Айело, земя на Калабрия“, закупена от неговия предшественик Алберико I през 1566 г. и която Филип III от Испания издига като маркграфство три години по-късно и която става херцогство през 1605 г.
На 22 февруари 1605 г. се жени за Бриджида, дъщеря на генуезеца Джанетино Спинола, рицар на Ордена на Св. Яков, който му донася 120 000 дуката като зестра и от която има четиринадесет деца. Първите години от брака си прекарва в Генуа, където се раждат децата му.
На 14 ноември 1606 г. умира баща му и Карло, след като става наследник на трона на дядо си, приема титлата „маркиз на Карара“ по право на рождение. Когато дядо му Алберико I умира през 1623 г., той е принуден от събитията да прехвърли резиденцията си в княжеството. Той се възкачва на трона на 18 януари 1623 г., като получава императорската инвеститура от Фердинанд II на 7 ноември. През 1625 г. издейства за себе си и за своите потомци правото да носят титлата „Високопочитаем“ (на итал.: Illustrissimo).
Карло I се отличава с много обществени дейности и оставя конкретни следи от работата си, управлявайки в продължение на тридесет и девет години с благоразумието на своя предшественик, движейки се без да показва арогантност или воля за надмощие в разгара на борбите на различните държави на Централна Италия (особено между Флоренция и Генуа). Така той получава през 1629 г. от папа Урбан VIII енорията Сан Пиетро ди Маса да бъде издигната като прочута колегиална църква, с абатско достойнство и използване на епископи, която той по-късно разширява и украсява с дванадесет мраморни олтара. Той също така разширява и украсява парка Чибо в Кампорималдо и модернизира жилищните дворци на Карара и Маса.
По време на управлението си знае как да култивира науките и изкуствата, благоприятствайки тяхното развитие и разпространение с внимателна културна политика, насочена към обучение на младите хора в класическа литература и следователно към формиране на група от интелектуалци на негова служба. Той води в Маса като учители първо Гуидо Ванини от Лука и след това Консалво де Санти от Отранто, докато на Франческо дела Доте от Пиза е поверена задачата да създаде типография с приложена библиотека. Самият той, любител на литературата и страстен любител на поезията от 1600 г., е член на Академията на безстрашните във Ферара, на която също става принц. Също е принц на Академията на Генуа, където изявява качествата си на писател и поет и е член на Академията на тъмните (Accademia degli Oscuri) в Лука. Има много поети, с които е в контакт и които го прославят в своите стихове: Торкуато Тасо, Доменико Андреони от Лука, Клаудио Акилини и др.
Умира на 13 февруери 1662 г. на 80-годишна възраст и е погребан в Параклиса на Св. Броеница в църквата „Св. Петър“ в Маса. Наследен е от най-големия си син Алберико II.
∞ 22 февруари 1605 в Генуа за Бриджида Спинола (* 26 октомври 1587, Генуа; † 22 януари 1660, пак там), дъщеря на Джанетино Спинола и на Диана де Мари от Генуа, от която има осем сина и шест дъщери:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.