Хосе Раул Капабланка
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хосе Раул Капабланка и Граупера (на испански: José Raúl Capablanca y Graupera) е знаменит кубински шахматист и 3-ти световен шампион по шахмат от 1921 до 1927 година.
| Хосе Раул Капабланка | |
| José Raúl Capablanca y Graupera | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Куба |
| Роден | |
| Починал | |
| Звание | гросмайстор (1914) |
| Световен шампион | 1921 – 1927 |
| Най-високо ЕЛО | 2725 |
| Хосе Раул Капабланка в Общомедия | |
Играе шахмат от началото до средата на 20 век. Има 680 официални срещи, от които спечелва 371, завършва наравно 262 и загубва само 47 в целия си живот. Постигнатият резултат 502 точки от 680 възможни е 73,8 % от максимума, с което Капабланка заема второ място в света за всички времена след Пол Морфи. На турнири и мачове изиграва 583 партии, от които 302 победи, 246 ремита и само 35 загуби. Отношението „победи“/„загуби“ е 8,6:1. Над 1200 негови партии са записани.
Роден е в Хавана, Куба на 19 ноември 1888 г.
Много историци на шахматната игра наричат Капабланка „Моцарт на шахмата“. Имал виртуозна техника и реализирал и най-малките преимущества. Минавал за непобедим шахматист. Сравнявали го с шахматна машина и го наричали „Кубинска Фурия“ и „Любимец на боговете“. Гениалността на Капабланка е забелязана в най-ранна детска възраст. Научава правилата на шахмата от своя баща, когото побеждава още на 4-годишна възраст. Записан е в Хаванския шахматен клуб, когато е на пет години. Големите играчи в този клуб така и не успяват да отнемат царицата от малкото момче. На 11 години Капабланка е вече един от най-силните шахматисти в Куба. Когато е едва 13-годишен побеждава шампиона на Куба Хуан Корсо след 4 победи, 3 загуби и 6 ремита.
През 1905 г. Капабланка постъпва в Колумбийския университет в САЩ, но скоро го напуска и се отдава изцяло на шахмата. Само през зимата на 1908 – 1909 г. изиграва 130 партии, от които само две загубени и няколко реми. Необикновено леко разиграва и най-сложните шахматни позиции. Едновременно с това, ръководен от личния си опит и прочутата капабланковска интуиция, той създава неповторими шедьоври върху шахматната дъска.
През 1909 г., на 20 години, Капабланка печели мач срещу шампиона на САЩ Франк Маршал след като записва 8 победи, 1 загуба и 14 ремита. Маршал играе през 1907 г. мач за световната титла и по това време е един от най-силните шахматисти в света.
Този низ от победи е причина младият кубински шахматист да бъде поканен за участие в състезания от най-високо ниво. По настояване на Маршал Капабланка играе в турнир в испанския курорт Сан Себастиан, проведен през 1911 година. Това е един от най-силните турнири за своето време, в който участват всички големи имена в шахмата с изключение на световния шампион Емануел Ласкер. В началото на турнира Осип Бернщайн и Арон Нимцович не се съгласяват с участието на Капабланка, понеже няма спечелен голям турнир. В едно от кафенетата на града те изказват на всеослушание в присъствието на Капабланка възмущението си от това, че в турнира ще участва толкова млад и „неопитен“ шахматист. Но след като Капабланка печели първата партия срещу Бернщайн, последният бързо признава таланта му и казва, че няма да бъде изненада за него, ако Капабланка спечели турнира. Нимцович се обижда, след като Капабланка коментира една от неговите блицпартии и отбелязва, че „недоказалите се играчи трябва да си държат устата затворена в присъствието на по-добри играчи“. Капабланка предизвиква Нимцович на серия партии бърз шах, която лесно печели. Събралите се майстори скоро разбират, че Капабланка няма равен на бърз шахмат – признание, на което се радва до края на живота си. След като побеждава Нимцович, Капабланка накрая печели и първото място в турнира с актив от 6 победи, 1 загуба и 7 ремита. Така задминава и Акиба Рубинщайн, Карл Шлехтер и Зигберт Тараш.
С победата в Сан Себастиян започва най-плодотворният период от неговата творческа дейност.
През 1911 година Капабланка иска да играе срещу Ласкер в мач за световната титла. Ласкер приема предизвикателството, но поставя 17 условия. Капабланка не се съгласява с някои от тях и срещата не се играе.
През септември 1913 година Капабланка си осигурява работа в Министерството на външните работи на Куба като посланик без портфейл, което е чест за страната му.
Капабланка се изправя срещу Ласкер за пръв път през 1914 година по време на турнир в Петербург. Капабланка повежда с 1,5 точки, но в края на състезанието е изтощен и отстъпва на брилянтното изпълнение на Ласкер във втората фаза на турнира. Капабланка завършва на второ място с 13 т. след Ласкер (13,5 т). На трето е бъдещият световен шампион Александър Алехин. След този турнир Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал са провъзгласени за гросмайстори на шаха от руския цар Николай II. Основна цел за Капабланка става борбата за световната шампионска титла, но избухналата Първа световна война отлага постигането ѝ.
През 1920 г. Ласкер вижда, че Капабланка става много силен играч, и се отказва от световната си титла в негова полза. Капабланка отказва, защото иска да я спечели в мач срещу него, но Ласкер настоява самият той да бъде претендент за титлата. На 18 март 1921 г. в Хавана те се срещат в мач за титлата по регламент 12,5 т. или 8 победи от 24 партии. След 14-а партия Ласкер се признава за победен и Капабланка печели мача с 9:5 след 4 победи, 0 загуби и 10 ремита. Така на 28 април 1921 г. Хосе Раул Капабланка на 32 години става третият световен шампион по шахмат. Капабланка поставя рекорд, който почти 80 години не може да бъде достигнат – печеленето на световната титла без загубени партии. През 2000 г. обаче Владимир Крамник печели срещу Гари Каспаров с 2 победи, 0 загуби и 13 ремита.
През декември 1921 г. Хосе Раул Капабланка се жени за Глория Симони Бетанкур. Имат син Хосе Раул (р. 1923) и дъщеря Глория (р. 1925), но бракът им завършва с развод.
Годините 1921 – 1927 са кулминацията в развитието на Капабланка. За периода 1914 – август 1927 г. той има само 5 загуби при активна състезателна дейност. Новият световен шампион побеждава на турнира в Лондон през 1922 г. Броят на силните шахматисти обаче нараствал и общото мнение било, че световният шампион не трябва да има възможност да заобикаля предизвикателства за титлата, както се е случвало в миналото. На този турнир някои от водещите играчи като Александър Алехин, Ефим Боголюбов, Геза Мароци, Ричард Рети, Акиба Рубинщайн, Савелий Тартаковер и Милан Видмар обсъдили новите правила за провеждането на мачове за световната титла (т. нар. Лондонски правила /London Rules/) по предложение на световния шампион Капабланка. Според тях печели този, който победи в шест срещи, а всяка среща продължава не повече от 5 часа, като за 2 часа и половина всеки играч има право на не повече от 40 хода; освен това в продължение на 1 година шампионът е длъжен да защитава титлата си, приемайки отправени към него предизвикателства с осигурен минимум на наградния фонд. Едно от условията, които Капабланка поставя, е наградата за победителя да не бъде по-малка от 10 000 долара.
През следващите няколко години Рубинщайн и Нимцович предизвикват Капабланка, но не успяват да съберат нужната сума.
Капабланка е втори след Ласкер в Ню Йорк през 1924 г., а след него е отново Алехин. В Москва през 1925 г. е на трето място след Боголюбов и Ласкер. В Ню Йорк през 1927 г. обаче Капабланка доминира и печели турнира без загуба, като завършва с 2,5 точки пред Алехин.
Впечатляващият успех на Капабланка в Ню Йорк го прави фаворит в мача срещу Алехин през 1927 г., който никога не го е побеждавал.
Алехин предизвиква Капабланка, като е подкрепен финансово от група аржентински бизнесмени и от президента на Аржентина. Мачът се играе при закрити врати в Буенос Айрес и продължава 73 дни, от 16 септември до 29 ноември. Резултатът е 6 победи, 3 загуби и 25 ремита в полза на Алехин, новият световен шампион. Алехин отказва да даде реванш на Капабланка, въпреки че това трябва да стане според предварителните условия. Вместо това играе срещу Боголюбов и го побеждава 2 пъти (Капабланка има 5 победи срещу него и нито една загуба). Докато е световен шампион Алехин отказва да играе в турнирите, в които участва Капабланка.
След като Капабланка губи титлата, той не се разколебава, а печели редица силни турнири, като се надява по този начин Алехин да му даде реванш, но това не се случва.
След серия красиви и резултатни партии Капабланка е първи в Будапеща (1928 – 1929), Хастингс (1929/1930), а през 1931 г. побеждава бъдещия световен шампион Макс Еве след 2 победи, 0 загуби и 8 ремита. След това се отказва от големия шахмат и играе само в Манхатънския шахматен клуб. Рубен Файн си спомня, че в този период е можел да играе почти наравно с Алехин на блиц шах, но Капабланка го е побеждавал „безмилостно“ малкото пъти, когато са играли.
През 1934 година Капабланка се завръща в големия шахмат. Започва връзка с Олга Чагодаева, за която се жени през 1938 г., и тя става неговото вдъхновение. През 1935 г. Алехин губи титлата от Еве поради проблеми с алкохола. У Капабланка отново има надежда, че може да си възвърне титлата, и печели в Москва през 1936 г., като зад него са Ботвиник и Ласкер. Поделя си първото място с Ботвиник в Нотингам през 1936 г., като след тях остават Еве, Ласкер и Алехин, както и водещите млади играчи. Там Капабланка играе за първи път срещу Алехин и не пропуска да се реваншира за загубата като го побеждава.
През 1937 г. Еве, за разлика от Алехин, изпълнява задължението си и позволява на Алехин да се реваншира. Алехин прекратява пиенето, подготвя се добре и лесно печели титлата. Така надеждите на Капабланка да си върне титлата се изпаряват, а Алехин повече не играе в мачове за световната титла до смъртта си през 1946 г. Абсолютната власт над титлата от световния шампион е една от основните причини ФИДЕ да поеме контрола над нея. Световната федерация решава, че на най-добрия претендент трябва да му бъде предоставена възможността да атакува титлата.
Здравето на Капабланка се влошава. През 1937 г. в Земеринг-Баден заема 3 – 4 място. Има лек пристъп по време на турнира АВРО в Амстердам през 1938 г. и завършва на 7-о място от 8 възможни – неговото най-лошо представяне. Но дори в този труден момент Капабланка съумява да запише шедьоври в историята на шаха.
На олимпиадата по шахмат в Буенос Айрес през 1939 г. начело на отбора на Куба той има най-добър резултат на първа дъска – 6 победи, 0 загуби и 5 ремита, като оставя зад себе си Алехин (Франция) и Паул Керес (Естония).
На 7 март 1942 г., докато наблюдава игра на кегли в Манхатънския шахматен клуб, Капабланка припада. Откаран е в болницата „Mount Sinai“, където умира на следващия ден, 8 март, на 53-годишна възраст. По ирония на съдбата в същата болница една година по-рано умира неговият съперник и друг велик шахматист Емануел Ласкер. На 15 март 1942 г. тялото му е погребано в гробището „Колон Семетери“ в Хавана. От 1962 г. в памет на великия шахматист в Хавана се провежда турнирът Мемориал „Капабланка“.
- ((en)) 50 критични ситуации
- ((en)) CHESS PLAYER DIRECTORY
- ((en)) Jose Raul Capablanca
- Шахматна енциклопедия – Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1989.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата José Raúl Capablanca в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
