Камило Бенсо ди Кавур
From Wikipedia, the free encyclopedia
Камило Паоло Филипо Джулио Бенсо, граф ди Кавур, ди Челаренго е ди Изолабела (на италиански: Camillo Paolo Filippo Giulio Benso, conte di Cavour, di Cellarengo e di Isolabella), по-известен само като Кавур, е италиански държавник и водеща фигура в движението за италианско обединение.
Камило Бенсо ди Кавур Camillo Benso di Cavour | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Замък „Кавур ди Сантена“, Италия |
Религия | деизъм |
Политика | |
Партия | Историческа десница |
Министър-председател на Италия | |
23 март 1861 – 6 юни 1861 | |
Министър-председател на Сардиния | |
21 януари 1860 – 23 март 1861 | |
Министър на финансите | |
19 април 1851 – 11 май 1852 | |
Министър на земеделието и търговията | |
11 октомври 1850 – 11 май 1852 | |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Камило Бенсо ди Кавур в Общомедия |
Той е сред лидерите на партията Историческа десница и министър-председател на Кралство Пиемонт-Сардиния – позиция, на която остава и по време на Втората война за италианската независимост и кампаниите на Джузепе Гарибалди за обединение на Италия. След провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г., Кавур заема длъжността Министър-председател на Италия. Умира три месеца по-късно.
Кавур въвежда няколко икономически реформи в роден Пиемонт и основава политическия вестник Ил Рисорджименто. След като е избран за член на камарата на депутатите, той бързо се издига в йерархията на пиемонтското правителство, доминирайки камарата чрез обединение на ляво-центристки и дясно-центристки политици. След мащабна програма за разширяване на железопътните линии, Кавур е избран за министър-председател през 1852 г. Като такъв, той успешно договоря позицията на Пиемонт в Кримската война, Втората война за италианската независимост и Похода на хилядата, маневрирайки успешно страната си така, че да се превърне в нов голям играч в Европа и управлявайки почти обединена Италия, която вече е пет пъти по-голяма отколкото Пиемонт преди той да дойде на власт.
Някои историци описват Кабур като най-успешният парламентарист в италианската история, макар и не особено демократичен. Кавур често управлява диктаторски, игнорира колегите си министри и се намества в парламентарните избори.[1]