From Wikipedia, the free encyclopedia
Йоханес Вермѐр ван Делфт (на нидерландски: Johannes Vermeer van Delft, също и Ян Вермер (на нидерландски: Ian Vermeer или Вермѐер), 1632 – 1675) е нидерландски художник, майстор на битовата живопис и жанровия портрет. Днес е считан за един от най-великите живописци от Нидерландския златен век, редом с Рембранд ван Рейн и Франс Халс.
Йоханес Вермер ван Делфт на нидерландски: Jan Vermeer van Delft | |
нидерландски художник | |
Детайл от картината „Сводницата“ на Вермеер (ок. 1656 г.), смятан за автопортрет на 24-годишния художник[2] | |
Рождено име | Joannis Vermeer |
---|---|
Роден | 31.10.1632
|
Починал |
Делфт, Съединени провинции |
Националност | нидерландец |
Стил | живопис |
Направление | Нидерландски златен век в изобразителното изкуство, Барокова живопис |
Съпруга | Catharina Bolnes |
Йоханес Вермер в Общомедия |
Прекарва целия си живот в родния си град, Делфт. Прието е авторството му на около 35 картини. Специфично за него е майсторството, с което предава светлината в своите картини.
Сравнително малко се знае за живота на Вермер. Единствените източници на информация са някои регистри, няколко официални документи и коментари от други художници.
Йоханес Вермер е роден през 1632 г. в град Делфт в Нидерландия. Точната рождена дата не е известна, но се знае, че е кръстен на 31 октомври 1632 г. в Реформистката църква в Делфт.
Бащата на Вермер, Рейниер Вермер[3], е от ниската средна класа, тъкач на коприна и търговец на картини. Жени се за майката на Йоханес, Дигна, родом от Антверпен, през 1615 г. През 1641 г. семейство Вермер купуват голямата странноприемница „Мехелен“ близо до пазарния площад в Делфт. Рейниер Вермер вероятно е бил, освен търговец на картини, и съдържател на странноприемницата.
След смъртта на баща си през 1652 г., Йоханес Вермер наследява от него „Мехелен“ и търговията на картини.
Въпреки че е от протестантско семейство, Вермер се жени за католичка на име Катерина Болнес през април 1653 г. Семейството на Катерина е значително по-заможно от това на Вермер. Вероятно Вермер приема католицизма малко преди брака си: децата му са кръстени на католически светци, а не на собствените му родители, а творбата му Алегория на вярата отразява католическото вярване в светото причастие (въпреки че не се знае дали тя отразява личните убеждения на художника или тези на поръчителя на картината).
Известно време след сватбата двойката напуска „Мехелен“ и се мести у майката на Катарина, Мария Тинс, заможна вдовица. Вермер остава да живее там заедно със съпругата и децата си до края на живота си. Мария Тинс явно е играла важна роля в живота им, тъй като кръщават първата си дъщеря на нея и е възможно да е използвала добрите си доходи да подпомага младия художник и нарастващото му семейство.
Йоханес и Катерина имат общо 14 деца, три от които умират преди Вермер.
Не е сигурно къде точно Вермер е изучавал изобразително изкуство. Счита се, че е учил в Делфт и негов учител е бил Карел Фабрициус (1622 – 1654) или Леонард Брамер (1596 – 1674).[4]
На 29 декември 1653 г. Вермер става член на гилдията на Св. Лука, търговска асоциация на художниците. Според документите на гилдията той така и не плаща входната такса, вероятно поради финансови затруднения.
С времето обаче Вермер се издига и утвърждава като художник: един от най-богатите граждани на Делфт, Питер ван Ройвен, става негов покровител и клиент. През 1662 г. Вермер е избран за глава на гилдията и е преизбиран през 1663, 1670 и 1671 г., което свидетелства, че той е бил доказан майстор в своите среди, а също и уважаван гражданин от средната класа.
През 1672 г. обаче Нидерландия е поразена от тежка икономическа криза след започването на Нидерландската война с французите. Това довежда до драстичен спад на търсенето на предмети на лукса, каквито са произведенията на изкуството, и съответно проваля бизнеса на Вермер и като художник, и като търговец на картини. Вермер е принуден да взема заеми, за да издържа голямото си семейство.
При смъртта си през 1675 г. Вермер оставя малко спестявания и значителни дългове. Причината за кончината на художника е „делириум“ (вероятно менингит или енцефалит). В писмен документ съпругата му отдава смъртта на Вермер на стреса от финансовите затруднения. Катерина иска от градския съвет да секвестира имотите, включително и картините, за да бъдат изплатени дълговете. Нидерландският учен Антони ван Льовенхук, който е служител в кметството, е назначен за изпълнител на завещанието през 1676 г. Деветнадесет от картините на Вермер са завещани на Катерина и Мария; Катерина продава няколко от тях, за да плати на кредиторите.
В Делфт Вермер е бил признат художник, но е бил почти неизвестен извън града, а това че местният му покровител е изкупувал повечето му картини, е възпряло разпростирането на славата му. Сравнително краткият живот на Вермер, необходимостта да се справя в няколко професионални поприща, за да издържа семейството си, а също и неговата изключителна прецизност като художник обясняват неголемия брой негови картини.
Вермер рисува предимно жанрови картини и портрети, като изключение правят два градски пейзажа.
Герои в творбите му са различни представители на нидерландското общество от 17 век: от обикновената трудеща се млекарка до богатите търговци и знатни хора в техните просторни къщи. В картините на Вермер могат да се доловят религиозни и научни конотации.
Само три от творбите на художника са датирани – Сводницата (1656 г.), Астрономът (1668 г.) и Географът (1669 г.). Днес са известни 35 картини, за които е доказано, че са рисувани от Вермер:
Хан ван Меегерен е нидерландски художник, който следва класическите традиции. В желанието си да докаже на критиката, че недооценява таланта му, той решава да нарисува картина, която да представи като оригинал на Вермер. Опитът му е успешен и по-късно той рисува още картини – имитации на Вермер и други художници. Една от тях привлича вниманието на Херман Гьоринг, който я разменя срещу 137 автентични стари картини. След края на войната размяната е разследвана като предателство и за да се спаси от тази присъда, Меегерен признава фалшифицирането. В съдебната зала той демонстрира своите способности.[7]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.