Йозеф Гьобелс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Паул Йозеф Гьобелс (на немски: Paul Joseph Goebbels) е германски политик и министър на пропагандата и просвещението на Нацистка Германия (1933 – 1945).
Паул Йозеф Гьобелс | |
Канцлер на Германия | |
Мандат | 30 април 1945 – 1 май 1945 |
---|---|
Президент | |
30 април 1945 – 23 май 1945 | Карл Дьониц |
Предшественик | Адолф Хитлер |
Наследник | Люц Граф Шверин фон Крозиг |
Министър на народното просвещение и пропагандата | |
Мандат | 13 март 1933 – 30 април 1945 |
Предшественик | създаване на поста |
Наследник | Вернер Науман |
Гаулайтер на Берлин | |
Мандат | 9 ноември 1926 – 1 май 1945 |
Предшественик | Ернст Шланге |
Наследник | закриване на поста |
Лична информация | |
Роден | 29 октомври 1897 г. |
Починал | |
Националност | Германия |
Съпруга | Магда Гьобелс |
Деца | 6 |
Полит. партия | НСДАП |
Образование | Бонски университет Вюрцбургски университет Фрайбургски университет Хайделбергски университет |
Професия | политик журналист |
Подпис | |
Паул Йозеф Гьобелс в Общомедия |
Той е един от близките сътрудници на Адолф Хитлер и най-отдадените последователи и е известен със своите умения в публичното говорене и с дълбокия си антисемитизъм, който е очевиден в публично изразените му възгледи. Той препоръчва постепенно по-строга дискриминация, включително унищожаването на евреите в Холокоста.
Гьобелс се присъединява към нацистката партия през 1924 г. През 1926 г. е назначен за гаулайтер в Берлин, където започва да се интересува от използването на пропаганда за популяризиране на партията и нейната програма. След издигането на власт на нацистите през 1933 г., министерството на пропагандата на Гьобелс бързо печели и упражнява контрол над надзора над медиите, изкуствата и информацията в Германия. Той е особено умел да използва сравнително новите медии на радиото и филмите за пропагандни цели. Темите за партийната пропаганда включват антисемитизъм, атаки срещу християнските църкви и (след началото на Втората световна война) опити за оформяне на морал.
През 1943 г. Гьобелс започва да оказва натиск върху Хитлер да въведе мерки, които биха довели до пълна война, включително затваряне на бизнеси, които не са от съществено значение за военните усилия, взимането на жени в работната сила и привличане на мъже в освободени преди това професии във Вермахта.
През 1944 г. отговаря за тоталната военна мобилизация. В своето политическо завещание, Хитлер назначава Гьобелс за свой приемник на поста канцлер, но още на другия ден след самоубийството на фюрера (30 април 1945 г.) и след влизането на съветските войски в Берлин на 1 май 1945 г., Гьобелс и жена му Магда се самоубиват, след като отравят и своите шест малолетни деца.
На Нюрнбергските процеси е осъден задочно като главен военнопрестъпник.