История на Унгария
From Wikipedia, the free encyclopedia
Унгария в модерните си (след 1946 г.) граници приблизително съответства на Великата унгарска равнина (Карпатски басейн). През желязната епоха е била на границата на келтската, илирийската и иранската (скитска) културна сфера.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: увод. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Името „Панония“ идва от Панония, провинция на Римската империя. Само западната част на територията (т.нар. Трансдунавия) на съвременна Унгария е била част от древноримската провинция Панония. Римският контрол се срива с хунските нашествия през 370 – 410 г., а Панония е част от Остготското кралство в края на 5-и до средата на 6 век, по-късно взета от Аварския хаганат (6-и до 9 век). Маджарската инвазия се осъществява през 9 век.
Маджарите са християнизирани в края на 10 век, а през през 1000 г. е създадено християнското Кралство Унгария, управлявано от династията Арпад през следващите три века. Във високия средновековен период кралството се разширява отвъд Панония до Адриатическото крайбрежие. През 1241 г. по време на управлението на Бела IV Унгария е нападната от монголците, водени от Бату хан. Числено превъзходени, унгарците биват категорично победени при битката при Мохи от монголската армия. Крал Бела бяга в Свещената Римска империя и оставя унгарското население на милостта на монголците. При това нашествие над 500 000 унгарци са избити и цялото кралство сведено до пепел. След изчезването на династията Арпади през 1301 г. късносредновековното кралство продължава, макар и вече не под унгарски монарси, и постепенно намалява поради нарастващия натиск от разрастването на Османската империя. Унгария понася основната тежест на османските войни в Европа през 15 век. Върхът на тази борба се осъществява по време на управлението на Матяш Корвин (р. 1458 – 1490 г.). Османско-унгарските войни приключват със значителна загуба на територия и разделение на кралството след битката при Мохач през 1526 г.
Отбрана срещу османската експанзия се прехвърля към Хабсбургска Австрия, а останалата част от Унгарското кралство пада под властта на хабсбургските императори. Изгубената територия е възстановена със завършването на Голямата турска война, като по този начин цяла Унгария става част от Хабсбургската монархия. След националистическите въстания през 1848 г., Австро-унгарския компромис от 1867 г. повишава статута на Унгария чрез създаването на съвместна монархия. Територията, групирана от хабсбургския Archiregnum Hungaricum, е много по-голяма от съвременна Унгария, след Унгарско-хърватското споразумение от 1868 г. с уредено политическо състояние на Кралство Хърватска-Славония в земите а Корона на Свети Стефан.
След Първата световна война Централните сили налагат разпускането на Хабсбургската монархия. Договорите от Сен-Жермен и Трианон отделят около 72% от територията на Кралство Унгария, давайки ги на Чехословакия, Кралство Румъния, Кралство на сърби, хървати и словенци, Първа Австрийска република, Втора полска република и Кралство Италия. След това е обявена краткотрайна Народна република, която е последвана от възстановено Унгарско кралство, но управлявана от регента Миклош Хорти, който официално представлява унгарската монархия на Карл IV, апостолския крал на Унгария, който е държан в плен през последните му месеци в абатство Тихан.
Между 1938 и 1941 г. Унгария възстановява част от загубените си територии. По време на Втората световна война Унгария попада под немска окупация през 1944 г., последвана от съветската окупация и загубата на войната. След Втората световна война Втората унгарска република е създадена в днешните граници на Унгария, като социалистическа народна република през 1949 – 1989 г. и като Трета република Унгария съгласно изменен вариант на конституцията от 1949 г. от октомври 1989 г., с нова конституция, приета през 2011 г. Унгария се присъединява към Европейския съюз през 2004 г.