Интелигентен агент
From Wikipedia, the free encyclopedia
Интелигентен агент (на английски: intelligent agent), още наричан рационален агент (rational agent), е понятие от изкуствения интелект, с което се означава автономен обект, който възприема околната си среда посредством сензори и извършва действия над тази среда посредством ефектори (actuators) в опит за изпълнение на известни цели. Концепцията за интелигентните агенти е силно застъпвана от теоретиците на изкуствения интелект Стюарт Ръсел и Питър Норвиг.
В литературата интелигентните агенти още се наричат:
- абстрактни интелигентни агенти, когато се подчертава тяхната абстрактна природа, за разлика от конкретните примери на агенти, които могат да се дадат; а също и
- автономни интелигентни обекти, когато се подчертава тяхната автономна същност, изразяваща се в свойство на агента да гради поведението си въз основа на собствения си опит за сметка на вграденото знание, т.е. да научи какво може да направи, за да компенсира частичното или неточно предварително заложено знание.
Като конкретни примери на това широко определение се включват:
- софтуерните агенти и други компютърни програми,
- роботи, машини и устройства (например термостат),
- човешките същества и техните общности и организации,
- и изобщо всичко, което е способно да прояви целесъобразно поведение (goal directed behavior), основано на:
- вградени знания,
- поредицата възприети до момента сведения от средата (percept sequence),
- възможностите на агента да действува, и
- оценка на ефективността на поведението (performance measure), която въплъщава критерия за успех.
На тази база, една по-строга дефиниция на рационален агент е следната:
- За всяка възможна поредица възприети от средата сведения, рационалният агент трябва да избира действие, което се очаква да максимизира оценката на ефективността на поведението на агента, въз основата на възприетите сведения и цялото вградено в агента знание.
Оценката на ефективността на поведението, средата, ефекторите и сензорите на агента (PEAS, Performance measure, Environment, Actuators, Sensors) са елементи на спецификацията на всеки конкретен интелигентен агент. В този смисъл, първоначално вградените и впоследствие възприетите знания за средата могат да се смятат за ограничения или условия, които определят колко рационално / интелигентно е поведението на агента, но е възможно при различен набор от вградени и възприети знания поведението му да се окаже нерационално / неинтелигентно. Когато се говори за интелигентни агенти, се прави общото допускане, че агентът може да възприема собствените си действия, но не винаги може да възприема резултатите от тях.