Източнофранкско кралство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източното франкско кралство (на латински: Regnum Francorum orientalium) е създадено след разпадането на Франкската империя, в резултат на Вердюнския договор от 843 година. То е предтеча на Свещената Римска империя.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Източнофранкско кралство Francia orientalis | |
843 – 962 | |
Източнофранкското кралство и неговите васални територии през 843 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Религия | римокатолицизъм |
Форма на управление | |
Династия | Каролинги, Конрадини |
Крал | |
843 – 876 | Лудвиг II |
882 – 887 | Карл III |
887 – 899 | Арнулф Каринтийски |
900 – 911 | Лудвиг Детето |
911 – 918 | Конрад I |
919 – 936 | Хайнрих I Птицелов |
936 – 962 | Ото I |
История | Средновековие |
Вердюнски договор | 843 |
Меерсенски договор | 870 |
Присъединяване към Римската империя | 962 |
Валута | |
| |
Източнофранкско кралство в Общомедия |
С договора от Вердюн внуците на Карл Велики († 814), синовете на Лудвиг Благочестиви: Лотар I, Карл II Плешиви и Лудвиг II Немски: приключват борбата за трона на Франкската империя. Лотар получава централната, Карл западната, а Лудвиг източната част на империята, тоест на изток от река Рейн, която е най-изостанала в своето развитие. През 936 г. Отон I става крал на източната държава и разширява териториите ѝ до невиждани дотогава размери. Под негово водачество Източното франкско кралство постига значителна победа над маджарите в битката на Лехското поле. Кралството се превръща в приемник и продължител на римското държавно и политическо наследство. То стои в основите на бъдеща Германия.