Аутсорсинг
From Wikipedia, the free encyclopedia
Аутсорсинг (на английски: outsourcing, от outside resourcing – наемане на човешки ресурси извън компанията/страната), неточно превеждано като износ на производство и имащо значение по-скоро на „внос на производство“, е корпоративен термин от английски език, станал международен. В България и в практиката понякога е популярен и аналогичният термин „прехвърляне на дейности“ и „изнасяне на услуги“.[1]
Описва концепция за заместване на вътрешни функции на дадена компания чрез ползване на външна компания. Организацията, към която се изнася дейността, се нарича дестинация на производствения износ (outsource destination).
Частен случай е работата на ишлеме, при която външно предприятие произвежда определена продукция с материали на компанията възложител.
Може да се разглежда като производствен износ, който добива огромна популярност в резултат на глобализационните процеси. Основна дестинация е Далечният изток. Когато изнасянето става в чужбина, се използва понятието задграничен аутсорсинг (или офшорен аутсорсинг).
Сред причините широко да се практикува аутсорсинг най-често срещаните са:
- освобождаване на ресурси на компанията за основните ѝ дейности
- повишаване на производителността и/или качеството
- прехвърляне на определени рискове
- използване на външни компетенции
- спестяване на финансови средства