Авицена
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина[1] (на персийски: ابو علی الحسين بن عبد الله بن سينا), известен и с латинизираната форма на името си – Авицена, е согдийски лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант, сред най-значимите фигури на Ислямския златен век[2][3][4]. Пише на персийски и арабски език, последовател е на Аристотел и на неоплатонизма.
Авицена أبو علی الحسين بن عبد الله بن سينا | |
согдийски учен | |
Изображение на Авицена в ръкопис от XIII век | |
Роден |
980 г.
Афшана, Саманидски емират |
---|---|
Починал |
Хамадан, Какуидски емират |
Погребан | Иран |
Религия | ислям |
Философия | |
Регион | Ислямска философия |
Епоха | Средновековна философия |
Школа | Неоплатонизъм |
Интереси | Логика, теология |
Текстове | „Книга на лечението“ |
Повлиян | Аристотел, Ал-Кинди, Фараби, Ал-Рази, Ал-Бируни, Ханкари |
Медицина | |
Публикации | „Канон на медицината“ |
Авицена в Общомедия |
Автор е на 450 книги върху широк кръг от теми, от които до наши дни са достигнали около 240, включително 150 в областта на философията и 40 – на медицината.[5] Той критически преработва и систематизира тогавашните знания и е смятан от мнозина за „баща на съвременната медицина“. Най-известните му произведения са философската и научна енциклопедия „Книга на лечението“ и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“,[6][7][8] която се превръща в стандартен учебник по медицина за много средновековни университети[9] и остава в употреба до средата на XVII век.[10] Освен философията и медицината, текстовете на Авицена засягат теми като астрономия, алхимия, география, геология, психология, богословие, логика, математика, физика и поезия.[11]