Ибн Батута
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута (на арабски: محمد بن عبد الله بن محمد الطنجي), по-известен като Ибн Батута (на арабски: ابن بطوطة) е арабски учен и пътешественик, известен със своите записки на пътешествията си „Rihla“ („Пътешествие“ на арабски език). Произхожда от Танжер (Мароко). Целия си живот прекарва в пътешествия, които описва подробно и увлекателно.
Ибн Батута ابن بطوطة | |
арабски учен и пътешественик | |
Роден |
24 февруари 1304 г.
|
---|---|
Починал | около 1368 г. (63 г.)
Мароко |
Погребан | Танжер, Мароко |
Религия | ислям |
Националност | Мароко |
Научна дейност | |
Област | География |
Ибн Батута в Общомедия |
Достига до Африка, Близкия и Далечния изток – места, слабо познати на средновековните европейци. От 1325 до 1354 г. пътува из Арабия, Ирак, Мала Азия, Северна Африка, Западна Африка, Египет, Сирия, Палестина, Югоизточна Европа, Южна Европа, Иран, Златната Орда, Средна Азия, Афганистан, Индия, Цейлон, Малдивските о-ви, Суматра, Ява и Китай. От 1349 до 1352 г. пътува в Испания. От 18 февруари 1352 до началото на 1354 г. пресича Западна Сахара от Фес в Мароко до Тимбукту в Мали и Централна Сахара през масива Ахагар.
Пътеписите му са много точни и съдържат важни сведения за страните, които е посетил. Почти всички известни за него сведения са създадени от самия него.