Естествени спътници на Нептун
From Wikipedia, the free encyclopedia
Известни са 14 естествени спътника на Нептун. Най-големият с голяма преднина е Тритон, открит от Уилям Ласел на 10 октомври 1846 г., 17 дни след откриването на планетата. Повече от век минава преди откриването на втория естествен спътник на Нептун – Нереида. Нептуновите спътници са кръстени на малки водни божества от древногръцката митология.
Тритон е уникален сред естествените спътници на Нептун, защото има маса на планета и бидейки нерегулярен спътник, неговата орбита е с ретроградно движение спрямо въртенето на Нептун и е с голяма инклинация спрямо Нептуновия екватор. Следващият по големина нерегулярен спътник в Слънчевата система е Сатурновия спътник Феба, която има само 0,03° от Тритоновата маса. Тритон е достатъчно масивен да постигне хидростатично равновесие и да задържи тънка атмосфера, способна да образува облаци и мъгли. Атмосферата и повърхността му са основно съставени от азот, както и малки количества метан и въглероден оксид. Повърхността на Тритон изглежда сравнително млада и вероятно е видоизменяна от вътрешно протичащи процеси през последните няколко милиона години. Средната повърхностна температура е около 38 K (−235,2 °C).
Навътре от Тритон има седем регулярни спътника, всички с проградни орбити, в равнини, лежащи близо до Нептуновата екваториална равнина. Орбитите на някои от тези спътници се намират сред пръстените на Нептун. Най-големият от тези спътници е Протей.