Имена на гърците
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гърците се определят с няколко етнонима. Най-често използван е „елини“ (на гръцки: Έλληνες), свързано с Древна Гърция – на древногръцки Елада. Алтернативното име „гърци“ (на латински език: Graeci) е използвано от римляните и постепенно навлиза в други европейски езици през латинския. Според древногръцката митология родоначалник на народа е патриархът Елин, а негови потомци са еолийците, дорийците, ахейците и йонийците, което съответства на основните племена и говорени от тях диалекти, както в континентална Гърция, така и по крайбрежието на Мала Азия.
Тази статия е за жителите на Древна Гърция. За жителите на Византия вижте византийци.
Днес самоназванието на гърците също е елини и то се използва като етноним. За първи път терминът „елини“ е употребен от древногръцкия поет Архилох през 7 век пр.н.е.
Микенците (наричани и ахейци от историците), говорят език, известен от надписи с линеар Б, датирани от ХV век пр. Хр. и считан за предшественик на старогръцкия. От друга страна Омир нарича племето, доминиращо нападателите в Троянската война ахейци. За първи път с екзонима елини Омир споменава едно малко племе от Фтиотида в южната част на Антична Тесалия между реките Епиней и Асоп[1]. Това се потвърждава и от сведенията, достигнали до съвременната епоха от Херодот, Тукидид, Пароската хроника, Аполодор. От друга страна, на едно място Аристотел пренася Елада в Античен Епир. По повод на това съждение на Аристотел, в края на 19 век Едуард Майер в труда си на немски „Geschichte des Altertums“ (II т., Щутгарт, 1893 г.) приема, че елините в доисторическия си период са заемали Епир, откъдето са се преселили или са били изгонени в Тесалия, и заедно с миграцията се пренасят и старите племенни и регионални названия.
Късно-генеалогичната поезия (от Хезиод насетне) създава епонима елини от Елин, син на Девкалион и Пира, оцелял след големия местен потоп и намирайки го за родоначалник на древногръцкия (елински) народ. Брат му Амфиктион е родоначалник на Термопилско-Делфийската амфиктиония. Членовете на тази амфиктиония свързват своя произход с фтиотийците, които се наричат елини, и разпространяват това название в древните и антични райони на северозапад от Атика до границите на Тесалия и Епир – днес Централна Гърция или исторически Същинска Гърция), а дорийците го пренасят в Пелопонес.
През VII век пр.н.е. главно в източната част на Елада възникват и съотносителните понятия като представа за варварите и панелините, но тези последващи названия постепенно се поглъщат и заменят от употребата на наименованието елини, която обединява всички племена говорещи древногръцки език, с изключение на македоните и епиротите със своя оракул в Додона, които обаче водят обособен в свои си общности самостоятелен социален живот.
Когато римляните срещат гръцки колонисти в Южна Италия, те ги наричат с името „Graeci“ и после го разпространяват към останалите гърци. Персийците ги наричат „Yaunas“ (Yunans) по името на жителите на покорената от тях Йония. Названието преминава с подобно звучене към евреите (Yevanim, на иврит: יוונים), арабите и турците. Думата влиза в езиците на Индийския субконтинент като „Yona“ и „Yavana“ (на санскрит). На грузински името съществува като Berdzeni (ბერძენი).
През късната античност (между 300 и 600 г. сл. Хр.), гърците се самоназовават Graikoi (на старогръцки: Γραικοί, „гърци“) и ромеи (на гръцки: на старогръцки: Ῥωμαῖοι/на гръцки: Ῥωμηοί/на гръцки: Ρωμιοί, „римляни“) като последният термин се използва след като всички гърци са покорени от Рим през 212 г. сл. Хр. По-късно терминът „елини“ се използва за последователи на древногръцката политеистична религия, която вече се счита за езическа след установяването на християнството от Теодосий I.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
