мексиканска актриса From Wikipedia, the free encyclopedia
Мария Елена Ламадрид Руис (на испански: María Elena Lamadrid Ruiz), по-известна като Елена Рохо (на испански: Helena Rojo), е водеща мексиканска актриса.
Елена Рохо Helena Rojo | |
мексиканска актриса | |
Родена | Мария Елена Ламадрид Руис
|
---|---|
Починала | 3 февруари 2024 г.
|
Националност | Мексико |
Актьорска кариера | |
Активност | 1968–2023 г. |
Награди | Ариел за най-добра актриса: 1972 – Fin de fiesta 1981 – Мистерия |
Семейство | |
Съпруг | ? (1962–?) Хуан Ферара (1976–1987) Бенхамин Фернандес (1988–2024) |
Деца | Лео, Патрисия, Елена |
Уебсайт | |
Елена Рохо в Общомедия |
Елена Рохо е родена в град Мексико. В началото на 60-те години на миналия век започва кариерата си като модел. Към края на същото десетилетие изучава театрално изкуство с известните мексикански режисьори Карлос Ансира и Хосе Луис Ибаниес. Дебютът и като актриса е през 1970 г. във филма El club de los suicidas. През същата година участва във филма Los amigos. Елена продължава да работи и като модел, изиграва малки филмови роли от края на 60-те и началото на 70-те години – Las chicas malas del Padre Méndez, Cruz de amor, La casa del Sur, Muñeca Reina, El sabor de la venganza, Fin de fiesta, El payo, Una vez un hombre, Ángeles y querubines.
През 1969 г. Елена подписва ексклузивен договор с Productora Cinematográfica Marte за игралния филм Siempre hay una primera vez. Малко по-късно се отдава изцяло на актьорската си кариера, като започва да взема участия в телевизията и театъра. През 1974 г. получава първата си главна телевизионна роля в теленовелата Extraño en su pueblo. В продължение на дълги години е омъжена за актьора Хуан Ферара, като бракът им приключва с развод. След това се омъжва за Бенхамин Фернандес, който не принадлежи към развлекателната индустрия. Елена Рохо е майка на три деца – Елена, Патрисия и Лео, които са от първия ѝ брак.
В киното успява да работи с най-важните мексикански режисьори от 70-те и 80-те години, като Фелипе Касалс, Артуро Рипстейн, Рафаел Коркиди, Алберто Бохоркес, Марсела Фернандес Виоланте, Хорхе Фонс, Маурисио Валерстейн и други.
През 1974 г. участва в мексиканския трилър Más negro que la noche, където си партнира с Клаудия Ислас, Сусана Досамантес и Лусия Мендес.
Работила е с международни таланти, като немския режисьор Вернер Херцог и актьора Клаус Кински с роля във филма Aguirre, der Zorn Gottes от 1972 г. Тя също така участва във филма Fox Trot от 1976 г., режисиран от Артуро Рипстейн, с актьорите Шарлот Рамплинг, Питър О'Тул и Макс фон Сюдов. През 1977 г. изпълнява главната роля в теленовелата Отмъщението, където си партнира с Беатрис Шеридан.
През 1980 г. участва в мексиканския трилър Мистерия, където си партнира с Хуан Ферара, Беатрис Шеридан и Виктор Хунко. За изпълнението на ролята печели в категория най-добра актриса на наградите Ариел (1981).
През 1998 г. оглавява теленовелата Право на любов, продуцирана от Карла Естрада и режисирана от Мигел Корсега и Моника Мигел. През 2000 г. изиграва главната героиня в теленовелата Рамона. След това има специално участие в Прегърни ме много силно, където изиграва два персонажа. Първите теленовели, в които е провъзгласена за първа актиса (на испански: primera actriz), са Истинска любов, Невинната ти и Перегрина.
През 2006 г. участва в новата версия Свят на хищници, като за изиграната роля печели наградата Най-добра първа актриса на списание TVyNovelas. През същата година участва в американския сериал Грозната Бети.
През 2007 г. Елена Рохо е поканена да участва в теленовелата, с която се отбелязват 50 години на мексиканската теленовела, Любов без грим.
През 2008 г. участва едновременно в три проекта – за телевизията са теленовелата Внимавай с ангела и сериала Locas de amor, а за киното във филма Amor letra por letra. През 2009 г. изпълнява главната отрицателна роля в теленовелата Непокорно сърце,[1] която е третата мексиканска версия, базирана на романа Corazón salvaje на мексиканската писателка Каридад Браво Адамс. През 2011 г. участва в театралната постановка Bajo cero, а през следващата година в теленовелата Заради нея съм Ева,[2] както и в постановката El cartero (Il postino) от Антонио Скармета, режисирана от Салвадор Гарсини.
През 2014 г. изпълнява една от отрицателните роли в теленовелата Цветът на страстта. През 2016 и 2017 г. има специални участия в теленовелите Лъжовно сърце и Кандидатката,[3] също през 2017 г. изпълнява една от главните отрицателни роли в теленовелата Полетът към победата.[4]
През 2019 г. Елена Рохо е част от главния актьорски състав на Сърцето никога не греши, теленовела с гей тематика, която е разклонение на теленовелата Съпругът ми има семейство.[5]
Елена Рохо умира на 3 февруари 2024 г. на 79-годишна възраст в град Мексико след дълга битка с рак на черния дроб.[6][7]
Година | Категория | Теленовела | Резултат |
---|---|---|---|
2017 | Най-добра първа актриса | Кандидатката | Печели |
2015 | Най-добра първа актриса | Цветът на страстта | Номинирана |
2013 | Най-добра първа актриса | Заради нея съм Ева | Номинирана |
2010 | Най-добра първа актриса | Непокорно сърце | Номинирана |
2009 | Най-добра първа актриса | Внимавай с ангела | Печели |
2007 | Най-добра първа актриса | Свят на хищници | Печели |
2006 | Най-добра първа актриса | Перегрина | Номинирана |
2005 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Невинната ти | Печели |
2001 | Най-добра първа актриса | Прегърни ме много силно | Печели |
1999 | Най-добра актриса в главна роля | Право на любов | Печели |
1996 | Най-добра актриса в главна роля | Семеен портрет | Номинирана |
1993 | Най-добра актриса в главна роля | Las secretas intenciones | Номинирана |
1985 | Най-добра актриса в главна роля | Предателство | Номинирана |
Година | Категория | Филм | Резултат |
---|---|---|---|
1992 | Най-добра актриса | Muerte ciega | Номинирана |
1981 | Най-добра актриса | Мистерия | Печели |
1973 | Най-добра актриса | Los cachorros | Номинирана |
1972 | Най-добра актриса | Fin de fiesta | Печели |
Награди El Heraldo de México
Година | Категория | Теленовела | Резултат |
---|---|---|---|
1995 | Най-добра телевизионна актриса | Семеен портрет | Номинирана |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.