Електронен подпис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Електронен подпис (на английски: electronic signature) е реквизит на електронен документ, предназначен за защитата му от фалшификация. Издава се от сертифициращ орган (на английски: certification authority) и съдържа името на титуляра, сериен номер, дата на валидност и копие от публичния ключ. Някои от електронните подписи се подчиняват на стандарт X.509. Електронните подписи могат да бъдат проверявани в специални регистри. На практика това е математическа функция, получена в резултат на криптографска обработка на информацията, извършена с цел да се удостовери самоличността на изпращача и да се гарантира, че информацията не е била променяна по пътя между изпращането и получаването (запазена е нейната цялост). Електронните подписи се използват при дистрибуция на софтуер, при финансови трансакции и навсякъде, където се обменя важна информация по електронен път и е много важно навреме да бъдат открити евентуално фалшифициране или опит за фалшифициране.
Електронният подпис използва за криптирането алгоритъм, с една степен по-сигурен от алгоритмите, използващи хешфункция за удостоверяване на самоличността на изпращача. Използва се асиметрична криптография с двойка ключове – частен и публичен, като с единия се криптира, а с другия се декриптира.