Книга на Еклисиаста
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еклисиаст,[1][2] т.е. Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής; на латински: Ecclesiastes; на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте.
Тази статия е за книгата от Стария завет. За албума на КариZма вижте Еклисиаст (албум).
Книга на Еклисиаста | |
קֹהֶלֶת | |
![]() | |
Създаден | III век пр. Хр. |
---|---|
Оригинален език | иврит |
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга Притчи Соломонови |
Следваща | Книга Песен на песните |
Книга на Еклисиаста в Общомедия |
Еклисиаст е анонимен труд,[3] най-вероятно написан в III век пр.н.е. [4] Авторът се представя като син на Давид и цар на Йерусалим, т.е. Соломон, което датира книгата от X век пр.н.е.
Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обявява всички човешки дела за суета, тъй като и мъдрите, и глупавите са подвластни на смъртта, а постиженията им са нетрайни. Еклисиаст недвусмислено определя разума за основа на добре преживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. Заради безсмислието на живота човек трябва да се радва на малките радости от всекидневието, като ядене, пиене и доволство от собствения труд.
В творбата има лични и автобиографични елементи. Тя съдържа предимно афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху смисъла на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
Повечето изследователи на книгата смятат епилога (стихове 12:9–14) за добавени от по-късен автор. Някои изследователи смятат за добавки и други пасажи, целящи книгата да бъде направена религиозно по-ортодоксална, например напомнянията за справедливостта на Бога и за нуждата от набожност.[5]