Едуард III
From Wikipedia, the free encyclopedia
Едуард III (на английски: Edward III of England, на френски: Édouard III d'Angleterre; * 13 ноември 1312; † 21 юни 1377) е един от най-успешните английски монарси през Средновековието. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща – Едуард II и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната „черна смърт“ – чумата. Едуард III остава на трона 50 години – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след Хенри III и преди Джордж III.
Едуард III Edward III | |
крал на Англия | |
Роден |
13 ноември 1312 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Управление | |
Период | 25 януари 1327 – 21 юни 1377 |
Коронация | 1 февруари 1327 |
Предшественик | Едуард II |
Наследник | Ричард II |
Герб | |
Семейство | |
Род | Плантагенет |
Баща | Едуард II |
Майка | Изабела Френска |
Братя/сестри | Джоан Плантагенет |
Съпруга | Филипа д'Авен (24 януари 1328) |
Деца | Едуард, Черния принц Лайънъл Антверпенски Джон Гонт |
Едуард III в Общомедия |
Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през 1337 г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие Стогодишна война. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в битката при Креси и битката при Поатие довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.
Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.