Единичен магнитен диск
From Wikipedia, the free encyclopedia
Единичен магнитен диск (или магнитен диск) е диск, върху който се запаметяват данните при твърдия диск. За разлика от гъвкавия материал, върху който се запаметява информацията при флопи дисковете, при единичния диск използваният за основа материал е алуминий, стъкло или керамика. Твърдият диск съдържа един или повече магнитни диска, монтирани на един шпиндел. Обикновено се използват и двете работни повърхности с използването на глави за всяка повърхност. В първите изделия от 317/635 MB, едната от повърхностите се използва за така наречена сервоинформация, а на всяка повърхност за данни се използват по две магнитни глави запис/четене. Причината е, че при големите диаметри за увеличаване на скоростта на достъп до информацията всяка повърхност на диска се разделя на две самостоятелни зони.