Иврит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от повече от 7 800 000 души, в Израел, Европа, САЩ. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.
Иврит עברית | |
/[ivˈʁit]/ | |
Страна | Израел |
---|---|
Регион | Югозападна Азия |
Говорещи | 5,3 милиона (2009) L2: 2,5 милиона (2009) Общо: 7,8 милиона (2009) |
Писменост | еврейска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Афро-азиатски Семитски Централносемитски Северозападни семитски Ханаански Иврит | |
Официално положение | |
Официален в | Израел |
Регулатор | Академия за иврит |
Кодове | |
ISO 639-1 | he |
ISO 639-2 | heb |
ISO 639-3 | heb |
Иврит в Общомедия |
Най-ранните свидетелства за езика иврит са от X век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, „свещен език“). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.[1]
Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на XIX век на основата на класическия иврит, който датира от VI век пр.н.е. С появата на ционизма в края на XIX век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става един от официалните езици на Подмандатна Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.