From Wikipedia, the free encyclopedia
Дуарте Философ (на португалски: Duarte I o Eloquente, Едуард Красноречивия) е крал на Португалия от 1433 до 1438 г. Важна страна на неговото управление е културната му дейност. Още като млад Дуарте написва трактатите „Преданият възпитател“ и „Изкуството да яздиш на всяко седло“, както и няколко поеми. Той умира малко преди да завърши започнатия от него процес за пренаписване на Португалския кодекс от закони.
| Дуарте Философ Duarte I o Eloquente | |
| 11-и крал на Португалия | |
 | |
| Управление | (1433 – 1438) |
|---|---|
| Наследил | Жуау I |
| Наследник | Афонсу V |
| Лични данни | |
| Роден | 31 октомври 1391 г.
Визеу, Португалия |
| Починал | 9 септември 1438 г.
Тумар, Португалия |
| Погребан в | Манастир Баталя |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Династия |  Авис |
| Баща | Жуау I |
| Майка | Филипа Ланкастър |
| Брак | Елеонора Арагонска |
| Потомци | Афонсу V, [[Елеонора-Елена Португалска|Елеонора]], Хуана |
| Герб | .svg) |
| Дуарте Философ Duarte I o Eloquente в Общомедия | |
Роден е на 31 октомври 1391 г. във Визеу, Португалия. Син е на крал Жуау I и Филипа Ланкастърска. Кръстен е на английския крал Едуард III, който е негов прадядо.
Като инфант Дуарте винаги помага на баща си в изпълнението на държавните дела. През 1415 г. е посветен в рицарство, след като Португалия превзема Сеута.
Дуарте се възкачва на португалския престол през 1433 г., след като баща му умира от чума. За краткото си управление, което продължава пет години, Дуарте свиква Кортесите (народното събрание в Португалия) повече от пет пъти за обсъждане на начинанията му в международната политика и управлението на страната.[1]
Дуарте следва напълно политиката на баща си за завладяване на средиземноморския бряг на Мароко. Той инициира и финансира експедициите на прочутия си брат Енрике Мореплавателя.[2]
Португалската колония в Сеута бързо се превръща в тежест за държавната хазна, а единствената полза от владеенето ѝ е, че островът държи подстъпите към Танжер. След превземането на Сеута от Португалия керваните от камили, пътуващи в Северна Африка, започват да използват Танжер като ново търговско средище. Това лишава Сеута от стоките и благата, които са я правили атрактивен пазар до този момент, и тя се превръща в изолирана област.
През 1437 г. двамата му братя Енрике и Фернанду подтикват Дуарте да предприеме нападение срещу Танжер, за да завладее по-добрата база за бъдещо проникване в Атлантика. В двора на Дуарте няма пълно единодушие относно експедицията срещу Мароко, тъй като другите му двама братя – инфантите Жуау и Педро са против нападението на Мароко и се опитват да го предотвратят. Двамата се оказват прави. Атаката срещу Танжер се оказва неуспешна и в нея Португалия понася прекалено големи загуби на човешка сила. За да си осигурят свободен коридор за отстъпление към родината, португалците са принудени да предадат за заложник най-малкият брат на Дуарте, Фернанду. Впоследствие, за да го освободят, арабите поставят едно единствено условие – предаването обратно на Сеута.
В началото на 1438 г. Дуарте свиква Кортесите в Лейрия за решение относно продължаване на войната. Кортесите отказват да ратифицират мирния договор за замяна на Сеута срещу пленника, изисквайки от краля да намери друг начин за постигане на освобождението на Фернанду.
Същото лято Дуарте умира в Томар от чума, както неговия баща и майка преди него. Нещастният инфант Фернанду остава в плен в град Фес до своята смърт през 1443 г.[3]
През 1428 г. Дуарте се жени за Елеонора Арагонска, дъщеря на Фернандо I Арагонски. Двамата имат девет деца:
| Жуау I | → | крал на Португалия (1433 – 1438) | → | Афонсу V |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
