Джон Мейнард Кейнс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Мейнард Кейнс, първи барон Кейнс, ОБ (на английски: John Maynard Keynes, произнасяно /ˈkeɪnz/; 5 юни 1883 – 21 април 1946), е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства.
Джон Мейнард Кейнс John Maynard Keynes | |
английски икономист | |
Кейнс през 1933 | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Файърл, Източен Съсекс, Великобритания |
Националност | Великобритания |
Учил в | Итън Колидж[1] Кингс Колидж[1] Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | Политическа икономия, теория на вероятностите |
Школа | Кейнсианска икономика |
Работил в | Кеймбриджки университет |
Известен с | Макроикономика, кейнсианска икономика, предпочетени ликвидности, фискален мултипликатор, модел AD-AS |
Повлиян | Смит, Рикардо, Хюм, Мил, Малтус, Гезел, Мур, Маршал, Виксел, Робъртсън |
Повлиял | Уитакър, Линч, Калеки, Кузнец, Самюелсън, Хикс, Шакъл, Викри, Гълбрайт, Шилер, Стиглиц, Кругман |
Семейство | |
Партньор | Литън Стрейчи[2] Джеймс Стрейчи[2] |
Подпис | |
Джон Мейнард Кейнс в Общомедия |
Защитава интервенционалната икономическа политика, чрез която дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като кейнсианска икономика (кейнсианство), както и нейните различни разклонения.
През 30-те години на 20 век Кейнс революционизира господстващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене; когато е налице неадекватно търсене, се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.
След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“[3]
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. [4] Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2008 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век. [5]
Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на 20 век (от много коментатори като икономиста Джон Сломан). [6]