Депортация на кримските татари
From Wikipedia, the free encyclopedia
Депортацията на кримските татари (на кримскотатарски Qırımtatar sürgünligi; на украински: Депортація кримських татар; на руски: Депортация крымских татар) е етническо прочистване на 191 044 кримски татари от Крим през май 1944 г.
Изпълнява се по заповед на Лаврентий Берия, началник на НКВД, действащ от името на Йосиф Сталин. В рамките на три дни, НКВД използва вагони за добитък, за да депортира жени, деца, възрастни, комунисти и членове на червената армия към Узбекската ССР, която се намира на няколко хиляди километри от там. Татарите са един от 10-те етноса, които са обхванати от политиката на Сталин за преместване на население в СССР.
Депортацията се приема за колективно наказание заради наличието на някои сътрудници-татари от Крим на Нацистка Германия, макар че на нея също се гледа и като извършена заради съветския план за достъп до Дарданелите и за получаване на територия в Турция, където татарите имат етнически роднини. Съветските източници ги обявяват за предатели, мнението, което съществува и до днес, а татарските националисти го отричат. Макар в началото нацистите да гледат отрицателно на кримските татари, политиката им се променя при наличието на определена съветска съпротива.
Много от съветските военнопленници са взети от Вермахта в поддържащи части. Междувременно между 15 000 и 20 000 кримски татари са набрани, за да формират батальони за самозащита, за да защитават кримскотатарските села от съветските партизани, както и да ги преследват, въпреки това тези части застават на страната на този, който е по-силния в района. Освен това са създадени мюсюлмански комитети, които получават ограничено право на самоуправление. Това увеличава подозрението, въпреки че подобен брой кримски татари се присъединяват също към червената армия, а хиляди все още служат в армията при атаката на Берлин и редица кримски татари са партизани. Мнозинството хивита (от немски език: доброволен помагач) и техните семейства заедно с тези, които са свързани с мюсюлманските комитети по-късно са евакуирани, като съветските власти се съгласяват с това. Обаче изискването за наказването им става все по-силно.
Близо 8000 кримски татари умират по време на депортацията, а десетки хиляди загиват в следващите години в резултат на суровите условия в изгнание. Татарската депортация води до изоставянето на 80 000 домакинства и 360 000 акра земя. Сталин се опитва да заличи всяка следа от кримските татари и в следващите години при преброяванията на населението забранява да се споменава каквото и да било за тази етническа група. През 1956 г. новият съветски лидер Никита Хрушчов осъжда политиките на Сталин, включително и тази за депортацията на различни етноси, но не премахва директивата, забраняваща на кримските татари да се завърнат. Така те са принудени да останат в Централна Азия за няколко десетилетия до Перестройката в края на 1980-те, когато на 260 000 татари им е позволено да се завърнат в Крим. Тяхното изгнаничество трае 45 години. Забраната за тяхното завръщане е официално обявена за нищожна, а Върховният съвет на Крим обявява на 14 ноември 1989 г., че депортацията е криминално деяние.
До 2004 г. голям брой татари се завръщат в Крим и вече съставят 12 процента от населението на полуострова. Местните власти не подпомагат завръщането, нито ги компенсират за земята, която са загубили. Държавата не осигурява обезщетения, не компенсира за изгубена собственост и не стартира съдебни дела спрямо извършителите на насилственото депортиране. Депортацията е решаващо събитие в историята на кримските татари и на нея се гледа като на символ на тежкото положение и потискането на по-малките етнически групи от Съветския съюз.