From Wikipedia, the free encyclopedia
Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е българска държавна агенция към Министерския съвет, която изпълнява политика по защита на националната сигурност.
Държавна агенция „Национална сигурност“ | |
Герб на ДАНС | |
Информация | |
---|---|
Абревиатура | ДАНС |
Основаване | 1 януари 2008 г. |
Предходен орган | Национална служба „Сигурност“ |
Тип | Държавна агенция |
Седалище | София, България |
Бюджет | 138 289 700 лева (2022)[1] |
Ръководител | Пламен Тончев, председател |
Уебсайт | www.dans.bg |
Държавна агенция „Национална сигурност“ в Общомедия |
ДАНС води началото си от политическата полиция и тясно свързаните с нея контраразузнавателни подразделения на Държавна сигурност, службата за сигурност на тоталитарния комунистически режим в България. При разпадането на тоталитарните системи на управление в началото на 1990 година те са преобразувани в Национална служба за защита на конституцията, преименувана през 1991 година в Национална служба „Сигурност“. Службата получава сегашния си вид на държавна агенция през 2008 година, когато към нея са присъединени и няколко по-малки служби – Дирекция „Защита на средствата за връзка“, Служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“ и Агенцията за финансово разузнаване.
През януари 1990 година на основата на дотогавашните Второ главно управление (контрарузнаване), Четвърто управление (икономическо) и Шесто управление (борба срещу идеологическата диверсия) на Държавна сигурност е създадена Национална служба за защита на конституцията (НСЗК).[2][3] или на 1 февруари[4] В нея са прехвърлени 581 от 908-те служители на Второ, Четвърто и Шесто управление, като останалите са пенсионирани или съкратени.[5] Първоначално общият щат на службата е 780 души, от които 581 офицери, 92 сержанти и 113 волнонаемни.[5]
По думите на първия началник на НСЗК Красимир Саманджиев тя трябва да продължи дейността на Държавна сигурност, съобразявайки се с новата политическа обстановка, като продължи да се противопоставя на тези, които „искат да демонтират нашия социалистически строй и нас“.[6] Сред приоритетните задачи, с които се заема службата и систематичното унищожаване на архивни материали за незаконни или компрометиращи дейности на Държавна сигурност, както и личните дела на агенти, които не може да бъдат ползвани в бъдеще.[7]
През юли 1991 година НСЗК е преименувана на Национална служба „Сигурност“.
Агенцията съществува от 1 януари 2008 г. Създадена е от XL народно събрание чрез гласуване на второ четене на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ на 11 декември 2007 г.[8] Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2007 г., а след това изменян – бр. 69 от 5 август 2008 г., бр. 94 от 31 октомври 2008 г. (в сила от 1 януари 2009 г.)[9]
Държавната агенция „Национална сигурност“ е правоприемник на Национална служба „Сигурност“ и дирекция „Защита на средствата за връзка“ в Министерството на вътрешните работи, на военното контраразузнаване в служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“ към министъра на отбраната и на Агенцията за финансово разузнаване. Всички служители от структурите на бившите служби, слели се в новата агенция, са преназначени на щат в ДАНС по закон, като привилегиите им са значително увеличени. Това предизвиква недоволство сред останалите служители на МВР, МО и МФ. При преназначаване в новата служба на служителите от структурите слели се в нея, не е извършван реподбор, атестация и/или оценка на работата им, но е била ограничена щатната им бройка и временно замразени назначаванията на нови служители.
През март 2011 г. за директор на ДАНС е назначен Константин Казаков, който се оттегля в края на май 2013 г. след предсрочните парламентарни избори, проведени по-рано същия месец. На 14 юни без никакви дебати освен кратко изказване на лидера на БСП Сергей Станишев, Народното събрание избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Номинацията му е представена от премиера Пламен Орешарски. Само няколко часа след това назначение, още същия ден на протест в центъра на София излизат няколко десетки хиляди.[10] На следващия ден Пеевски се оттегля от поста и Народното събрание отменя решението за назначението. В периода 2013 – 2015 председател на ДАНС е Владимир Писанчев. От март 2015 г. поста заема Димитър Здравков Георгиев.
ДАНС извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, свързани със:
Агенцията в изпълнение на тези дейности осъществява и оперативно-издирвателна дейност, информационна (изгражда, поддържа и ползва информационни фондове) и контролна дейност (върху функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация).
Съгласно Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ председателят ѝ предоставя едновременно еднаква по обем и съдържание информация на Президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
Съгласно Закона за ДАНС, държавната структура изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:
Съгласно Закона за ДАНС контролът върху дейността ѝ е единствено парламентарен и се осъществява от специализирана постоянна комисия на Народното събрание, като председателят, заместник-председателите и служителите на агенцията са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията и да предоставят исканата им информация. Единствено с парламентарния контрол се опорочава въведения от законодателя принцип за сътрудничество с гражданите в работа на агенцията. Законовите регламентации, добрите практики и обичаи в работата на престижните и чуждестранни аналогични служби за сигурност предвиждат и въвеждат и граждански контрол върху дейността на службите за сигурност, като парламентарните комисии осъществяващи контрола върху дейността на специалните служби са по правило доминирани от опозицията (а не от парламентарното мнозинство, както е в България), предвид съществуване на действителни гаранции за съблюдаване и спазване принципите на обективност, безпристрастност и политически неутралитет в дейността на службите за сигурност. Доминантният контрол от опозицията върху дейността на специалните служби осуетява възможността те да бъдат превратно използвани с политически цели, както и за дискредитиране на неудобни на властта организации, граждански сдружения и личности.
ДАНС за първи път от създаването си се отчита на 20 март 2009 г. пред пресата за дейността си през 2008 година. От отчета става ясно, че:
Месеци след създаването на ДАНС, през август 2008 година, тя става център на шумния скандал около Информационно дело „Галерия“. Станалата публична заради него информация създава впечатлението, че службата продължава традициите на предшественика си Държавна сигурност и систематично събира компрометиращи материали за обществени личности, за да ги използва за изнудване и контрол.[12]
В края на август 2014 г. бившият шеф на контраразузнаването и политик от ДСБ ген. Атанас Атанасов оповестява публично в ефира на телевизия Би Ти Ви, че по време на кабинета на Пламен Орешарски ДАНС и МВР са подслушвали Касим Дал, представител на политическата опозиция, във връзка с постъпил срещу него анонимен сигнал, който го обвинява в планиране на убийството на Лютви Местан и Делян Пеевски. Според Атанасов сигналът за готвеното от Дал покушение срещу Местан и Пеевски е скалъпен, за да се държи под контрол един политически деец, който е критик на една от партиите във властта.[13][14]
Необходимостта от създаване на агенция свързана с националната сигурност е изключително дискусионен, а и болезнен въпрос за българското общество, предвид неизчистения ѝ статут на структура свързана с националната сигурност. Законът за създаването ѝ придава на бившето контраразузнаване полицейски правомощия и ангажименти, като същевременно натоварва службата с разкриване на случаи на корупция сред лица заемащи висши държавни длъжности, както и на връзките им с организираната престъпност.
Твърде широкото дефиниране на правомощията на агенцията и на нейните служители, както и непрецизирания ѝ статус по закон, я правят своеобразен „хибрид“ между тайна полиция, класическо контраразузнаване и специализирана служба за противодействие на престъпността и корупцията. Дейността на агенцията всява смут сред обществото,[15][16] което подклажда съмнения за разминаване между законово дефинирани и действено изпълнявани принципи, съобразно предписанията на законодателя и очакванията сред обществото.[17]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.