град в община Средец, обл. Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Средец е град в Югоизточна България, област Бургас. Той се намира в полите на Странджа планина в близост до Мандренско езеро. Градът е административен център на община Средец. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. населението на града е 8497 души по настоящ адрес и 8898 души по постоянен адрес,[2] което го прави шестото по големина населено място в област Бургас.
| Средец | |
 Сградата на общинската администрация в Средец | |
  Средец  Средец  Средец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8504 души[1] (15 март 2024 г.) 135 души/km² |
| Землище | 63,216 km² |
| Надм. височина | 47 m |
| Пощ. код | 8300 |
| Тел. код | 05551 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 17974 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Средец Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
| Адрес на общината | |
| пл. „България“ 8 | |
| Уебсайт | sredets.bg |
| Средец в Общомедия | |
Град Средец се намира в полите на планината Странджа, на 30 km югозападно от областния център Бургас. Градът е разположен на десния бряг на Средецка река.
За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 г. под името Карабунар, което на турски език означава „черен кладенец“. През 1651 г. Евлия Челеби в своите пътеписи казва, че в Карабунар има кервансарай с харем, място за камили и място за три хиляди глави добитък. Шведският крал Карл XII през 1713 г. нощува в хана на Карабунар на път за Цариград. През 1762 г. село Карабунар има шестстотин къщи[3] и е сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) учителства там през 1792 – 1793 година.[4] Поради чумна епидемия през 1795 – 1796 г. селото запада; остават около сто и петдесет къщи. Кърджалийските разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожаряват селището през 1800 г.[5] След Руско-турската война от 1828 – 1829 г., съгласно с подписания Одрински мирен договор, над седемдесет карабунарски семейства се изселват в Бесарабия. През 1858 г. със султански ферман е построена църквата „Всех святих“ на мястото на стар църковен храм. През 1868 г. Васил Левски минава през Карабунар.
През Руско-турската война (1877 – 1878 г.) командирът на Иркутския пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се придвижи по линията от Айтос, Русокастро, Дюлево, Средец и оттам за с. Варовник. Последователно, преминавайки през Русокастро, руските войски разбиват турските части, които охранявали пътя, идващ от Провадия. На 15 февруари 1878 г. около местността Еркесията се установява Първа стрелкова рота на капитан Тимофеев и рано сутринта пристига в Карабунар, като, за да заблуди турците, капитан Тимофеев изпраща няколко стрелковаци, които започват да стрелят от другата страна на пътя. Турската войска се отправя към стрелците, а основната руска войска тръгва по ручейчето, идващо от Белянка през Средецкото тепе. На поляната, която се намира над старата баня, т.е. днешната улица „Любен Каравелов“, са разположени три оръдия и основната турска войска, очакваща руснаците да се появят от пътя, идващ от Бургас. В ръкопашния бой Първа стрелкова рота начело с капитан Тимофеев за по-малко от пет часа унищожава турските войски. Първо с атака на руските войски, активно подкрепяни от жителите на Карабунар, е превзето едно от турските оръдия. След този щурм, почти надвечер са превзети другите две оръдия. По заповед на командира Али бей турците се отправят към Странджа планина, за да избегнат по-тежко поражение. На 16 февруари 1878 г. 93-ти Иркутски полк освобождава селището Карабунар.
След Освобождението на България Карабунар става околийски център. В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Карабунар и няколко съседни села като рупци, предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.[6]
Името на селището е Карабунар до 14 август 1934 г., когато е преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ) до правописната реформа на българския език от 1945 г.
На 1 юни 1950 г. селището е преименувано на Грудово в чест на комунистическия деец и бивш кмет на селото (1923 г.) Тодор Грудов. Съгласно с директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 г. той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Карабаир (сега кв. Меден рудник) и край старата гара Бургас (сега гара „Владимир Павлов“) стават престрелки, при които има убити и ранени.
С президентски указ е върнато старото име Средец, считано от 23 януари 1993 г.[7] Селището има статут на град от 6 февруари 1960 г.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 6712 българи и 1557 цигани.[8]
На изборите през 2023 година след балотаж печели инж. Иван Кичев, подкрепен от широка коалиция: БСП, Български възход, ПП-ДБ.[9]
В общината се развиват промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на общината е разположен завод „Промет“ – недовършеният проект за Трета металургична база на страната.
На 7 км от град Средец по пътя за Елхово е красивата местност Божура, в която се намират посетителският информационен център „Средец“ и туристическите комплекси „Странджа“ и „Божура“.
На Грудово е наречена улица в квартал „Требич“ в София (Карта).
Нос Средец на остров Смит в Антарктика е наименуван на града.[12][13]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
