Германска Източна Африка
From Wikipedia, the free encyclopedia
Германска Източна Африка (на немски: Deutsch-Ostafrika) е названието на германска колония в Източна Африка, която съществува от 1880 г. до края на Първата световна война и включва териториите на днешните държави Бурунди, Руанда и Танзания. Общата площ им е 994 996 km². Тя е най-голямата и най-заселената германска колония.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Германска Източна Африка Deutsch-Ostafrika | |
1885 – 1919 | |
Германска Източна Африка (в зелено). | |
Континент | Африка |
---|---|
Столица | Багамойо (1885 – 1890) Дар ес-Салаам (1890 – 1918) |
Официален език | немски |
Неофициален език | суахили, рунди, руанда |
Религия | |
Император | |
1885 – 1888 | Вилхелм I (първи) |
1888 – 1918 | Вилхелм II (последен) |
Площ | |
994 996 km² | |
Население | |
По оценка от 1913 | 7 700 000 |
Валута | Германска източноафриканска рупия |
| |
Германска Източна Африка в Общомедия |
Причини за немската колонизация са нарасналите стремежи в немското общество през 80-те години на 19 век за колониална експанзия, и търсенето на нови пазари за немските индустриални произведения. Първоначално немският канцлер Ото фон Бисмарк се противопоставя на плановете за немска колониална експанзия. Неговите доводи се концентрират върху възможните негативни последици върху отношенията на Германия с останалите велики сили.
Начало на колониалната експанзия на Германия в този район на света поставя „Компанията за немска колонизация“, основана в средата на века от Карл Петерс. Тя успява да сключи договори с местните владетели и да превърне владенията им в немски защитени територии. Тези договори скоро са признати от немския кайзер.
През 1888 г. избухват бунтове на арабско говорещото население по крайбрежието на днешна Танзания срещу немската колонизация, която възпрепятства търговията с роби. Чернокожото население обаче подкрепя немската страна, тъй като преди появата на европейците по тези земи, страда извънредно много от търговията с роби. До края на 1889 г., въстанието е потушено. Година по-късно е сключен договор между Великобритания и Германския райх, уреждащ сферите за колонизация в Африка на двете европейски страни.