Генерал-губернатор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Генерал-губернатор (на английски Governor-General, в Канада и Индия - Governor General) е висша политическа и административна длъжност. Исторически и в настоящо време терминът се използва за обозначаване на представителя на монарх, президент или правителство, за управление на няколоко територии, предимно в колониалните държави. Използва се предимно в страните от Британската империя и техните колонии. Например длъжността Геренал-губернатор на Индия, съществува от 1773 до 1950 година. В конституциите на някои държави, длъжността Генерал-губернатор се определя като „Представител на Короната“. Неформално, често се използва и терминът вицекрал.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
По Органическия устав на Източна Румелия начело на автономната провинция на Османската империя стои главен управител, наричан често и генерал-губернатор. Постът е заеман от Александър Богориди (1880-1884) и Гаврил Кръстевич (1884-1885).
Холандската монархия също използва термина Генерал-губернатор за главата на своите задокеанските владения, например за Аруба и Холандски Антили.
В Руската империя титлата се използва от 1703 до 1917 година, за висша длъжност – глава на администрацията на дадена губерния.
Сега титлата Генерал-губернатор се използва в страните, на които Елизабет II е държавен глава.