немски писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Волфганг Кьопен (на немски: Wolfgang Koeppen) е германски белетрист, автор на пътеписи и есета.
Волфганг Кьопен Wolfgang Koeppen | |
Роден | 23 юни 1906 г. |
---|---|
Починал | 15 март 1996 г. Мюнхен, Германия |
Националност | Германия |
Жанр | роман, есе, пътепис, сценарий |
Награди | „Георг Бюхнер“ (1962), Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1965), „Андреас Грифиус“ (1979), „Арно Шмидт“ (1984) |
Уебсайт | |
Волфганг Кьопен в Общомедия |
Роден е на 23 юни 1906 г. в Грайфсвалд, Мекленбург-Предна Померания. Израства като извънбрачно дете. Съвсем млад става сътрудник на Грайфсвалдския градски театър и посещава лекции по германистика в местния университет. Пътува и участва в различни театри като актьор и драматург. Започва да пише и си създава име на романист.
Кьопен принадлежи към онова литературно поколение във Федерална република Германия, което си поставя за задача да съживи опустошения културен пейзаж след дванадесетте години на националсоциализма и разрухата от войната. Той е един от първите творци, които се заемат да пресъздадат художествено новата социална и политическа действителност в страната. Представител е на движението литература на развалините.
В началото на 50-те години Волфганг Кьопен публикува три романа, сходни по тематика – своеобразна трилогия за следвоенния живот в западната част на Германия, като всеки от тях разглежда определено социално явление.
Първият роман, „Гълъби в тревата“ (1951), пресъздава един типичен ден от живота на град Мюнхен през 1948 г.
Вторият роман, „Оранжерията“ (1953), има за тема корупцията на бонското правителство. Романът е конципиран като притча въз основа на библейската легенда за пророк Йона, възвестил близката гибел на град Ниневия.
Най-значителната белетристична творба на Волфганг Кьопен от тази поредица е третият роман – „Смърт в Рим“ (1954). Той съдържа обвинения срещу немския милитаризъм и разкрива опасното влияние на нацистката идеология върху определени социални прослойки във Федералната република. В една статия Кьопен казва: „Всички ние живеем с политиката, всички ние сме нейни обекти или дори нейни жертви. Как може писателят да се държи като птицата щраус и кой, ако не писателят, трябва в нашето общество да поеме ролята на Касандра?“
Когато през 1962 г. Волфганг Кьопен получава престижната литературна награда „Георг Бюхнер“, в приветствената си реч той казва: „Видях поета, писателя при отхвърлените от обществото, видях го като страдащ и като съчувстващ на чуждата мъка. По-късно чух да се говори за ангажирана литература и ме порази това, че от нещо самопонятно, от нещо като дишането искат да направят художествено направление или литературна мода. Аз не се числя към никоя политическа или литературна групировка, не подписвам никакви манифести и декларации. Принадлежа към писателското съсловие, което е призовано да предизвиква у читателя озлобление.“
Сам Кьопен нарича творбите си „опит за монолози против света“. Но по силата на особен парадокс неговият протест срещу съществуването се превръща в пледоария за нова човечност.
През 1989 г. родният град на писателя Грайфсвалд учредява в негова памет литературната награда „Волфганг Кьопен“, която се присъжда на всеки две години.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.