Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878)

Военни кореспонденти са журналисти, представители на печатно издание в Полевия щаб на Действащата Руска армия.

Военните кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878) са акредитирани от печатни издания в Полевия щаб на Действуващата Руска армия. Ръководят от завеждащия канцеларията на главнокомандващия на Действащата Руска армия на Балканския полуостров полковник Михаил Газенкампф. В действията си се съобразяват с разработения и приет от руска правителствена комисия „Статут за акредитиране на военните кореспонденти, за правата и задълженията им“. Поемат задължението за коректност към армията, в която са аташирани, и опазване на военната тайна. Носят отличителен знак „Кореспондент №...“ Отразяват непосредствения ход на военните действия. Периодично се командироват в конкретна военна част, колона, отряд. Материалното осигуряване е равностойно на кадрови офицер от Руската армия. Осигурена им е и охрана.

Техните публикации са ценен източник за войната. Отразяват и състоянието на българския народ. Дават сведения за неговото материално и културно положение, за участието му във войната. Обикновено симпатизират на българската национална кауза. Някои от кореспондентите участват по необходимост в отделни епизоди от войната и са наградени от руското командване. Част от тях след войната публикуват своите кореспонденции и очерци в самостоятелни издания. С права на кореспонденти са още и художници, фотографи и военни наблюдатели, които са автори на множество рисунки, гравюри, фотографии и статии отразяващи военните действия.

След войната кореспондентите художници създават картини с непреходна историческа и художествена стойност на основата на направените ескизи, скици и етюди. Военни кореспонденти са акредитирани и в действащата турска армия.

Кореспонденти на руски издания

Александър Иванов, в-к „Новое время“
Дмитрий Гирс, сп. „Северный вестник“
Владимир Бехтерев, сп. „Северный вестник“
Николай Каразин, в-к „Новое время“
Всеволод Крестовский, в-к „Правительственый вестник“, сп. „Русский вестник“
Николай Максимов, в-к „Биржевые ведомости“, в-к „Голос“ и в-к „Руское обозрение“
Василий Немирович-Данченко, в-к „Новое время“ и в-к „Наш век“
Александър Пузиревски, в-к „Руский инвалид“
Вячеслав Росоловски, в-к „Новое время“
Пьотър Сокалски, в-к „Голос“ и „Одесский вестник“
Михаил Федоров, в-к „Русские ведомости“
Лев Шаховской, в-к „Московские ведомости“
Евгений Утин, в-к „Вестник Европы“
Петър Оджаков, в-к „Одесский вестник“
Стефан Стамболов, в-к „Новое время“
Стефан Бобчев, в-к „Русский мир“
Джанюариъс Макгахан (Januarius MacGahan), в-к „Голос“
Френсис Стенли (Francis Stanley), в-к „Голос“
Владимир Гиляровски, кореспондент, доброволец
Степан Полушкин, в-к „Русское слово“.

Кореспонденти на английски издания

Арчибалд Форбс (Archibald Forbes), вестник „Дейли Нюз“
Джанюариъс Макгахан (Januarius MacGahan), вестник „Дейли Нюз“
Фредерик Бойл, вестник „Standart“
д-р А.Карик (A. Carrik), вестник „The Scotsman“
Рос (Ros), вестник „The Scotsman“
полковник Чарлс Бракенбъри (Charles Brackenburi), вестник „Times“ („Таймс“)
Фредерик Уилърс (Frederic Villers), списание „Grafic“
Ф.Стенли (F. Stanley), вестник „Manchester Guardian“
Едуард Матю Хъл (Edward Matthew Hale), списание „Illustrated London News“

Кореспонденти на френски издания

Дик де Лонли (Dick de Lonley), в-к „Le Monde Illustre“ и в-к „La Moniteur universel“
К. Фарк (C. Farcy), в-к „La Franse“
Анри дьо Ламот (Henri Félix de Lamothe), в-к „Le Temps“ (дн. „Le Monde“ „Монд“)
Огюст Ланка (Auguste André Lançon), в-к „L'Illrstration“
П. Гране (P. Granet), в-к „La Republikgue“
Аполон Млоховски (A. Mlochowski de Belina), в-к „L'Estafette“
Иван дьо Вестин (Ivan de Woestyne), в-к „Le Figaro“ („Фигаро“)

Кореспонденти на германски издания

Даунхауер (Daunhauer), в-к „Militär Wochenblatt“ и в-к „Nationalzeitung“
Де Маре (De Maree), в-к „Über Land und Meer“
Артур фон Хун (Arthur fon Huhn), в-к „Kölnische Zeitung“
Бета (Betta), в-к „Berliner Tagblatt“
Шененберг (Schenenberg), в-к „Allgemeine Zeitung“
Виктор фон Лигниц (Viktor von Lignitz), в-к „Norddeutsche Zeitung“

Кореспонденти на австро-унгарски издания

Лицдентщад (Licdenstat), в-к „Die Presse“
Уинтър (Wienter), в-к „Tagbladtt“
Лукаш (Lukesch), в-к „Neue Wiener Tagblatt“
Баковитц (Bacovitz), в-к „Pester Loiyd“
Лахман (Lachman), в-к „Die Politik“
Хелер (Heller), в-к „Narodni List“

Други кореспонденти

Лазаро Макоти (Lazzaro Makoti), М. Джанини (M. Cannini), Хосе Луис Пелисер (José Luis Pellicer), сп. „Illustration Espanola e Americana“
Бьорлин (Bjorlin), в-к „Stockholm Dageblatt“
Едуард Кинг (Edward King), в-к „Boston Gazette“
Джанюариъс Макгахан (Januarius MacGahan), в-к „New York Herald“
Поньон, агенция „Хавас“
Франсис Грийн, издания в САЩ

Художници

Фотографи

Франц Душек, придворен фотограф на румънския крал Карол I
Александър Иванов, фотограф на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров

Писатели

Всеволод Гаршин

Военни наблюдатели

САЩ, майор Франсис Грийн (Francis Greene)
Франция, полковник Гайляр
Великобритания, подполковник Фредерик Уелсли (Frederick Wellesley)
Дания, фигел-адютант Мариус Хедеман (Marius Hedemann)
Япония, подполковник Сейго Ямадзава
Австро-Унгария, подполковник барон Ленайзен
Германия, майор Виктор фон Лигниц (Viktor von Lignitz)

Издания

„Летучий военый листок“, печатен орган на Действуващата Руска армия
„Иллюстрованная хроника войны“, Санкт Петербурт, 1878 – 1879, т. I и II
„L'Illustration“, Париж, 1877 – 1878
„Illustrierte Kriegschronik“, Лайпциг, 1878
„Album de la Guerra Russo Turca del“, 1877

Наградени кореспонденти

д-р Карик, за оказана медицинска помощ на ранени руски войници в битката при Джуранли
Арчибалд Форбс, за забележителни военни кореспонденции
Василий Немирович-Данченко, за художествени кореспонденции и храброст при обсадата на Плевен
Всеволод Крестовский, за художествени кореспонденции и храброст при обсадата на Плевен, зимното преминаване на Троянския проход и превземането на Адрианопол
Николай Максимов, за художествени кореспонденции и храброст при втората атака на Плевен
майор Виктор фон Лигниц, за активно участие във войната и храброст при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов
Вячеслав Росоловски, за храброст във втората атака на Плевен
Александър Иванов, за храброст в битката при Джуранли
подполковник Сейго Ямадзава, за храброст в третата атака на Плевен
Франсис Дейвис, за забележителни военни кореспонденции
Пьотър Соколов, за лично мъжество и героизъм в третата атака на Плевен

Лишен от кореспондентски права

Фредерик Бойл, в-к „Standart“ – за антируски изказвания и нарушаване правилата за опазване на военната тайна

Източници

Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301
Освободителната война 1877 – 1978, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986