Взривател
From Wikipedia, the free encyclopedia
Взривателят е устройство, предназначено за взривяване на основния заряд на боеприпас (артилерийски снаряд, мина, авиобомба, бойната част на ракета, торпедо).
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/46/PzH2000Munition.jpg/640px-PzH2000Munition.jpg)
Според принципа на работа взривателите се делят на контактни, дистанционни, безконтактни, командни, а също и на такива с комбинирано действие.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/No211TimeFuzeDiagram.jpg/640px-No211TimeFuzeDiagram.jpg)
Първият най-обикновен взривател е разработен от Алфред Нобел за осигуряване на надежден взрив на изобретения от него динамит и се състои от капсул и детонатор. Иницииращият импулс в него е огънят. Впоследствие в армиите на различните държави получават широко разпространение ударните взриватели, които доминират в продължение на последните 100 години.