Велико преселение на народите
From Wikipedia, the free encyclopedia
Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.[1] Племената са от няколко езикови семейства – от индоевропейското: ирански, славянски и германски племена; от уралското: (маджари, фини и др.); от алтайското (хуни, авари, хазари; тюркоезични: печенеги, кумани, прабългари и др.) Често за начало на този процес се приема нашествието на хуните в Европа – 375/376 г., а за край – създаването на Лангобардското кралство в днешна Италия през 568/569 г., но както повечето исторически процеси, няма общоприети точни времеви граници.