Веданта
From Wikipedia, the free encyclopedia
Веданта (на санскрит: वेदान्त; от веда, „знание“ и анта, „край“, „кулминацията на знанието“; „краят на Ведите“), също Утара миманса, е древна индийска духовна традиция, произлизаща от Упанишадите, философските книги в края на Ведите, която се занимава със себереализацията, посредством която осъзнава крайната природата на реалността (Брахман).
Систематизирането на ведантическите идеи е направено от древния философ Вяса, който пише Брахма сутра (Веданта сутра) векове преди новата ера. Веданта подчертава превъзходството на философското познание, посредством медитация и спазване на морални принципи, пред изпълнението на ритуали. Понятието за Брахман, Върховния Дух, който е вечен, иманентен и трансцендентален, божествената основа на цялото битие, е централно за веданта. Съществува и учението за личностния бог Ишвара, но различните школи на веданта му отдават различно значение.
Упанишадите често използват загадъчен език, който се поддава на различни интерпретации, поради което са възникнали шест ведантически школи, които дават свои тълкувания на Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.