Богиня майка
From Wikipedia, the free encyclopedia
Богиня майка е основно божество в много митологии и религии. Тя е покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и лова. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като Слънце и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на живота и смъртта. Древното митологично мислене схваща Вселената (макро и микрокосмоса) като рожба на женското начало, което се идентифицира по правило със земята. Такова мислене допуска.
В древногръцкия пантеон прототип на богинята майка е фригийската Кибела – тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини – майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската Артемида, критско-микенската Рея, наричана и с имената Диндимена и Кубеба.[1]