Бастиано де Роси

Бастиано де Роси „Инфериньо“^[1] (на италиански: Bastiano de' Rossi, „l'Inferrigno“; * 16 век в Сан Кашано ин Вал ди Пеза, Тоскана; † 17 век във Флоренция) е италиански литерат и лексикограф.

Лопатата на де Роси в Академия дела Круска.

Роси е приятел на хуманиста Леонардо Салвиати (1540 – 1589) и съосновател на Академия дела Круска във Флоренция през 1585 г. като научно общество за подпомагане на италианския език.

Той има спорове с Торквато Тасо. Бастиано е автор на стихотворения и на „Писмо до Фламино Мануели, в което той обсъжда диалога на Торквато Тасо, описание на апарата^[2] и интермедиите^[3], направени за комедията, представена във Флоренция на сватбата на най-светлия дон Фердинандо де Медичи и мадам Кристина Лотарингска (на итал. Lettera a Flamino Manuelli nella quale si ragiona del Dialogo di Torquato Tasso, Descrizione dell'apparato e degli intermedi fatti per la commedia rappresentata in Firenze, nelle nozze de' Serenissimi Don Ferdinando Medici e di Madama Cristina di Loreno) (Флоренция 1585). Той е първият автор на първия италиански речник „Vocabolario della Crusca“ (1612 – 1623).

Бастиано също е учител по италиански на Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен, когото въвежда като първия германец в академията. През 1617 г. Лудвиг съосновава във Ваймар литературното общество „Fruchtbringende Gesellschaft“ по пример на „Академия дела Круска“.

Творби

Речникът Vocabolario della Crusca, 1612

• Prose, nelle prose fiorentine, tra cui una Cicalata in lode del vino;
• Preliminari alla stacciata prima degli Accademici della Crusca (Firenze 1584);
• Della Gerusalemme del Tasso;
• Apparato e intermedi per la commedia rappresentata in Firenze nelle nozze di Cesare D'Este e di Virginia de' Medici (Firenze 1585);
• Apparato e intermedi per la commedia rappresentata in Firenze nelle nozze di don Ferdinando de' Medici e Madama Cristina di Lorena (ivi 1589).

Литература

• Giovanni Casati. Dizionario degli scrittori d’Italia dalle origini fino ai viventi, Romolo Ghirlanda Editore, Milano, 1926 – 1934.
• Giorgio Barberi-Squarotti. In Grande Dizionario Enciclopedico UTET (Fedele), UTET, Torino 1992, volume V.
• Dizionario della Letteratura italiana, a cura di Ettore Bonora, Dizionari Rizzoli, Milano 1977.

Бележки

1. Inferigno: От хляб или фокача, приготвен с непресято брашно, смесено с трици. Източник: Traccani vocabolario online
2. Apparato: Комплектът от това, което е необходимо за тържествената декорация на място за партита или шоу програми. Източник: Treccani vocabolario online
3. Intermedio: Театрално представление, широко разпространено в италианските дворове на Ренесанса и базирано на музика, танц, песен и декламация, в ансамбъл от леки тонове и характеризиращо се с разкошна постановка, която се изпълнява между едно действие и друго на трагедии, комедии, пасторални приказки и други развлекателни жанрове; сюжетът на интермедията, които към края на 16 век съставлява важни събития в празничните поводи на някои съдилища, обикновено е независим от театралния текст, в който са вмъкнати интермедиите. Източник: Treccani Vocabolario online

Външни препратки

• Rossi, Bastiano de' Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine.
• Prima edizione del Vocabolario degli Accademici della Crusca Архив на оригинала от 2019-09-09 в Wayback Machine.
• Accademia della Crusca