Антикоминтерновски пакт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антикоминтерновският пакт е подписан на 25 ноември 1936 г. от Германия и Япония в Берлин. Целта на пакта е да се бори срещу Комунистическия интернационал (Коминтерна) – организация, обединяваща комунистическите партии по света и ръководена от Москва, СССР. Основното съдържание на пакта е формулирано като съглашение, с което се задължават участниците в случай на конфликт със СССР „незабавно да се обсъдят мерки, необходими за защита на общите интереси“. Участниците се задължават и „...без взаимно съгласие да не сключват със СССР каквито и да било политически договори, които биха противоречали на духа на настоящето съглашение“.[1]
Срокът за действие на пакта е определен на 5 години. Продължен е с още 5 години през 1941 година.
Пактът се състои от преамбюл и 3 члена. Едновременно с него са подписани Допълнителен протокол и Секретно съглашение, които са неразделна част от пакта.
На 6 ноември 1937 година към пакта се присъединява Италия. Последвана е от Унгария, марионетната държава Манджоу-Го и Испания (1939), България, Финландия, Румъния, Дания, Словакия, Хърватия и окупираната от Япония част на Китай (1941 г.).
Основните държави членки на пакта продължават постигането на неговите основни цели с последващи междудържавни договори – Стоманения пакт и Тристрания пакт.
Антикоминтерновският пакт преустановява своето действие след разгрома на Германия, Италия и Япония във Втората световна война.