16-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен From Wikipedia, the free encyclopedia
Аймон Савойски, наречен „Миролюбивият“ (на италиански: Aimone di Savoia, il Pacifico; * 15 декември 1273, Бург ан Брес, днешна Франция; † 22 юни 1343, Монмелиан, пак там) от Савойска династията, е от 1329 г. 16-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен. Получава прозвището си заради мъдрото си управление и заради добрите си закони.
| Аймон Савойски Aimone di Savoia | |
| граф на Савоя | |
 | |
| Роден |
15 декември 1291 г.
|
|---|---|
| Починал |
Монмелиан, дн. Франция |
| Погребан | Абатство Откомб |
| Управление | |
| Период | 4 ноември 1329 – 22 юни 1343 |
| Предшественик | Едуард Савойски |
| Наследник | Амадей VI Савойски |
| Други титли | граф на Аоста граф на Мориен |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Амадей V Савойски |
| Братя/сестри | Бона Савойска Елеонора Савойска Йоан Савойски Беатрис Савойска Едуард Савойски Агнес Савойска Маргарита Савойска Природениː Мария Савойска Катерина Савойска Анна Савойска Беатрис Савойска |
| Съпруга | Йоланда Палеологина (1 май 1330) |
| Деца | Бианка Мария Савойска Амадей VI Савойски Йоан Савойски Катерина Савойска Лудвиг Савойски Извънбр.ː Хумберт Огиер Йохан Доната Амадей Дъщеря Антон Мария |
| Аймон Савойски в Общомедия | |
Аймон, според френския историк Самюел Гишенон, е третият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Божè (* 1255, † 1294).[1] Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и Брес Гиг II дьо Боже[2] и Дофина дьо Сен Боне[3][4] (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI Монфератски[2][5]). Има двама братя и пет сестри:
Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които Анна (* 1306, † 1359), императрица на Византия като съпруга на Андроник III.
Аймон е роден на 15 декември 1291 г. в градчето Бург ан Брес,[6] когато най-големият му брат Жан вече е починал.[7] Вече е починал и бащиният му чичо, графът на Савоя Филип I, наследен от бащата на Аймон, Амадей като Амадей V.[8]
В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което разпределя различно наследство на съпруга и на петте си все още живи деца, включително Аймон.[9] През 1307 г. баща му Амадей V пише завещание, в което обявява Едуард, най-големият от синовете си, за свой единствен наследник в Контадо, Савоя, и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, включително Аймон, така и на евентуалните от втория му брак.[10]
Баща му Амадей V умира през 1323 г.,[11][12] докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.[13] Той е наследен от по-големия брат на Аймон, Едуард.[14]
Аймон получава църковно образование и е каноник на катедралите в Лион[15][16] и Париж. Докато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII в Жантий, неговият брат Едуард се разболява и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.[17] на 45 г.[18] Епископът на Женева му съобщава, че Генералните щати на Савоя са постановили Аймон да наследи брат си,[19][20] който има само една дъщеря, Жана.[21] Аймон, който никога не е бил ръкополаган за свещеник, изоставя църковната служба и наследява Едуард.[22] Скоро след възкачването си на трона създава постоянен върховен съд в Шамбери и утвърждава длъжността „канцлер“ като главен помощник на графа в държавните дела.
Племенницата му Жана претендира напразно за наследството на баща си Едуард Либерални.[23] След като тя се омъжва за херцога на Бретан Жан III Добрия, той подкрепя претенциите ѝ към Савойското графство[24] и, отхвърляйки предложенията на графа на Савоя Аймон, сключва военен договор с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен, за да завладее графството.[25] Генералните щати на Савоя, прилагайки Салическия закон,[26] потвърждават Аймон като граф на Савоя, докато проблем в Дофине премахва перспективата за война.[27] Спорът между Аймон и Жана продължава още няколко години и е разрешен през 1339 г., когато тя се отказва от претенциите си в замяна на 6000 ливри годишно, както е потвърдено в завещанието на Аймон.[28]
Отношенията с Дофине са противоречиви, тъй като Гиг VIII винаги е готов да поиска земи и замъци за себе си.[29] След като воюва три години срещу него, Гиг умира през 1333 г. и е постигнато примирие.[30] Аймон, след като научава, че наследникът на Гиг VIII е неговият брат Хумберт II, барон на Фосини, който е в Кралство Неапол, решава да има примирие.[31] Хумберт оценява това и през 1334 г. с посредничеството на краля на Франция Филип VI дьо Валоа е подписан мир.[32] В онези години и графът на Женева Аймон III се съюзява с Аймон, признавайки себе си за васал на графа на Савоя.[33]
След като враждебните действия между Франция и Англия се съживяват, Аймон се бие във Фландрия за французите в помощ на крал Филип срещу краля на Англия Едуард III в началото на Стогодишната война. През 1339 г. той изпраща войски под командването на братовчед си Лудвиг II Савойски-Во.[34] След това, участвайки в отбраната на Турне, по време на английската обсада и бидейки назначен за мирен преговарящ между двамата монарси, Аймон успява през 1340 г. в Арас да установи 2-годишно примирие с Едуард III.[35]
Аймон, след като овдовява през декември 1342 г., е поразен от внезапна тежка болест.[36] На 11 юни 1343 г. пише завещанието си, в което моли да бъде погребан в Абатство Откомб и като напомня, че окончателно е разрешил, с печата на краля на Франция, проблема с наследството в Савойското графство, обявява за свои наследници тримата си законни деца – все още живите Бианка, Жан и Амадей.[37] Аймон умира на 51-годишна възраст на 22 юни 1343 г. в Монмелиан.[38] Днес са оцелели единствено надгробните плочи на графа, понеже по време на Френската революция абатството е окупирано от якобинците, които насилствено проникват в гробницата му и унищожават тленните му останки заедно с тези на други представители на Савойската династия.
Аймон е наследен от най-големия си син Амадей с името Амадей VI, на около 10 години, под регентството на братовчедите си Лудвиг II Савойски-Во и Амадей III Женевски, които управляват Савойското графство до пълнолетието му.
∞ 1 май 1330 г. в Казале за Йоланда Палеологина (* юни 1318, Монкалво; † 24 декември 1342), господарка на Казела Чирио и Ланцо, дъщеря на Теодор I Палеолог, маркграф на Монферат и принц на Византия, и на съпругата му Арджентина Спинола, от която има трима сина и две дъщери:
Освен това има няколко извънбрачни деца от неизвестни жени,[42][43] всичките отгледани в двора:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
