Търпението на Мегре

Търпението на Мегре (фр. La patience de Maigret, 1965 г.) е криминален роман от поредицата за прословутия комисар от парижката полиция Мегре, любим герой на белгийския писател Жорж Сименон.

• Денят бе започнал като спомен от детинството, ослепителен и приятен.

— Първа глава

• Така някои истински случки се превръщат лека-полека в легенди.

— Първа глава

• Мегре:  …Миналата седмица вие ми помогнахте.
  Алина Бош:  Положително това не е най-умното, което съм правила през живота си.

— Първа глава

• Мегре:  През главния вход ли минахте?
  Алина Бош:  Че защо да използвам задния? Да не съм слугиня?

— Първа глава

• Мегре:  И защо първата ви мисъл не е била да извикате лекар?
  Алина Бош:  Вие го видяхте, нали? Много ли са живите в подобно състояние?

— Първа глава

• Съдия Анслен:  Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдва как живеят децата.

— Втора глава

• Съдията говореше с фалцет и въпреки пълнотата изглеждаше много по-млад от годините си. … В съдебната палата разправяха, че имал шест деца, че вкъщи не го зачитали много, че старата му кола заплашвала всеки миг да се разпадне на съставните си части и че за да свърже двата края, живеел в евтино жилище в комплекса "Антони". (Първа глава)
  …
  Мегре:  Вярно ли е, че имате шет деца?
  Съдия Анслен:  Ще станат седем след три месеца.
  Мегре:  Жена ви е… – щеше да каже: "А жена ви на същото мнение ли е?"…
  Съдия Анслен:  Мечтата на жена ми вероятно е била да бъде майка-зайка в зайчарника си. Никога не е тъй весела и безгрижна, както когато е бременна. Тя става огромна, наддава с трийсет кила и ги носи с лекота.

— Втора глава

• Мегре:  Не подозирам никого и подозирам всички.

— Втора глава

• В Париж, както и другаде, има няколко вида домашни прислужнички. Тази … принадлежеше към най-неприятната категория – към жените, които са били нещастни в живота си, продължават да бъдат нещастни и поради това се държат така, като че целият свят им е крив.

— Втора глава

• По лицето й се изписа изражението на шахматист, който премисля всички последствия от предстоящия ход.

— Втора глава

• Палмари беше шеф на банда, един от тези корави мъже, които съумяваха години наред да респектират другите.

— Втора глава

• Мегре:  Не, малката ми.
  Алина Бош:  Не съм малката ви.
  Мегре:  Знам! Казахте ми го няколко пъти вече. И все пак има моменти, когато се държите като малко момиче и тогава човек изпитва желание да ви напляска.

— Втора глава

• Близо два часа Мегре обикаляше къщата [да разпитва наемателите] надлъж и нашир, отголу догоре, любезен и търпелив, с упоритостта на търговец, специализиран в продажби по домовете.'

— Трета глава

• Мис Тъплър:  Убийство в къщата? How exciting! Колко възбуждащо! … Ще му пийнем ли, както казват французите?

— Трета глава

• Жозет Фей (82-годишна):  И това ако не е глупаво, да се избиват един друг, когато животът е тъй къс!

— Трета глава

• Интелигентността му [на портиера] беше като на десетгодишно дете и когато трябваше да се справя с някое непредвидено положение, погледът му стваше мътен, почти умолителен, като на умник, който не си знае урока.

— Четвърта глава

• …Лицето му стана почти толкова изразително, колкото издялана от дърво глава.

— Четвърта глава

• Мегре:  Какво рискуват главно крадците на скъпоценности?
  Детектив Пернел:  Да бъдат пипнати.
  Мегре:  Как?
  Детектив Пернел:  При продажбата на стоката.
  Мегре:  Хубаво! Май че почвате да се досещате. Всички скъпоценни камъни с известна стойност имат така да се каже своя самоличност и са познати на хората от занаята. Щом бъде извършена кражба, описанието на скъпоценностите се разпраща не само във Франция, но и в чужбина. Един укривател, ако крадците познават такъв, не би дал повече от дест-петнайсет на сто от стойността на плячката. Почти винаги, когато той пусне след година-две камъните в обръщение, полицията ще ги идентифицира и ще тръгне по обратен път към източника. Така ли е?
  Детектив Пернел:  Предполагам, че е така. Вие имате повече опит от мен.
  Мегре:  Обаче от няколко години насам периодично изчезват скъпоценности вледствие на обири с "горе-ръцете" или разбиване на витрини, без някога да сме им открили следите. Какво предполага това?
  Детектив Пернел:  Откъде да знам?
  …
  Мегре:  Първата предпазна мярка е не само да се извадят камъните от едно бижу, но и да се преобразят. Нещо, което изисква помощта на някой специалист по сечене и шлифоване на диаманти. Познавате ли такъв?
  Детектив Пернел:  Не.
  Мегре:  Малко хора ги познават по простата причина, че те са малко на брой не само във Франция, но и в целия свят.

— Четвърта глава

• …Никой няма право да сее подозрения в едно семейство.

— Четвърта глава

• От време на време комисарят изваждаше джобния си часовник – той не бе могъл да свикне с ръчните часовници и пазеше като скъп спомен от баща си златния хронометър с двоен капак.

— Четвърта глава

• …Бръчката, която се появи на челото му, издваше мъчително усилие да разсъждава.

— Пета глава

• Мегре принадлежеше към поколението, от което мнозина мразеха да карат кола.

— Пета глава

• Към обяд булевардите и улиците на Париж напомняха истински фойерверк от юлска горещина – навсякъде се виждаха пръски светлина: тя бликаше от стъклата на прозорците, където цъфтеше червено мушкато; тя шуртеше от разноцветните каросерии на автомобилите…, от клаксоните, от гласовете, от скърцането, от спирачките, от звънците…

— Шеста глава

• Виждал я бе в естествената й хубост, излъчваща още онзи мирис на лекия живот на паднало момиче, който я правеше съблазнителна.

— Шеста глава