Морис Дрюон

Морис Дрюон, 2003 г.
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Морис Дрюон (фр. Maurice Druon, 1918–2009) е френски писател от руско–еврейски произход, член на Френската академия. Известен е предимно с историческите си романи от поредицата "Прокълнатите крале".

• Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Беше недоволен от всичко и от всички, защото всъщност беше недоволен от себе си. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• В крайна сметка всеки се сражава най-добре с оръжието, което му е присъщо. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Великата ненавист изисква равностоен противник. — из поредицата "Прокълнатите крале"

• Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Всеки извор, колкото и прозрачен и бистър да е, не може да не започне да влачи кал и тиня, щом се превърне в река. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Всеки може да сгреши, никой от нас не е вършил само похвални неща. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Всяка влюбена жена се отличава по походката, дори в гръб. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, нови в себе си своето проклятие. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Да затвориш насила нечия уста, не значи да премахнеш оскърблението, което тя е произнесла. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Делото на държавника никога не е завършено. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• До насилие прибягват хора, които не могат да мислят. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Докато човек е жив, никога не е загубил всичко… — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• …Животът е достоен и смислен само ако човек посвети сили и разума си на някакво велико дело, с което може да слее личността си. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• За една жена, която чака, мъжът е виновен за всичко. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• За своя приятел можеш да мислиш всичко, което ти хрумне, при условие, че той не знае за това. — из поредицата "Прокълнатите крале"

• Знам, че не се гледа добре на хора с моя вкус, но си е мой и се придържам към него. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Има два вида суеверни хора: едните не споменават никога бедата от страх да не я привлекат, а другите се надяват, че ще я отклонят, като й отдават дан с думи. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Когато величаем победения, извисяваме победата си. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Когато един съпруг ненавижда жена си, съвсем естествено я смята за виновна във всичко. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

• …Когато не можеш да сразиш противника си в лицето, трябва да го атакуваш изотзад. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Когато ни оскърбяват, то е, защото най-често ние сами се навираме там, където не ни е мястото. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Който има много длъжници, има и много неприятели. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

• Колко усилия трябва да се положат, за да се спаси един човек, въпреки неговата воля. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Колкото и да сме подготвени за някое събитие, то рядко става точно така, както сме го очаквали. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Колкото по-големи са нещастията, толкова по-дълбоки са корените им. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Лошо обичаш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш щастливи против волята им. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Младите лесно си създават примери за подражание. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Младостта не се отказва лесно от своите амбиции. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

• …На война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността, а понякога дори по-важни. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Навикът в любовта разваля характерите. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Най-добрите приятелства се основават на общите интереси и на кроежите за едно и също бъдеще. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Най-дорият начин да спечелиш доверието на противнока е да си дадеш вид, че напълно му се доверяваш. — из поредицата "Прокълнатите крале"

• Настъпва възраст, когато ако работиш само за себе си, имаш чувството, че работиш за тоя, дето духа. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Не може всичко да е все злополучно… — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• …Не се печели нищо, ако отстъпваш. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Не трябва да се пропуска възможността да се живее, нито да се избягва евентуално приключение. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Не че силните хора не знаят какво е колебание и съмнение – това са черти, присъщи на човешката природа, само че те умеят да ги превъзмогват по-бързо. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

• Нищо велико и нищо трайно не може да бъде постигнато в политиката без наличието на хора, които със своя талант, характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват народните усилия. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Но колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изглежда такава само за ония, които я гледат отстрани. — из "Законът на мъжете", книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале"

• Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл от една страна, а от другата – глупост. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Няма по-благоприятен случай да станеш близък с големите на този свят, освен е минути на опасност. — из поредицата "Прокълнатите крале"

• По-добре да загубим малко, отколкото всичко… — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

• Подлостта започва, когато ти заплащат враговете. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• …Подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

• Прошепнат на ухо един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си. — из поредицата "Прокълнатите крале"

• Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено то жажда за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Фуражката деформира главата.

• Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• …Хората се издават най-добре на масата. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Хората, които много дълго са упражнявали власт, накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавните интереси. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Хората, над които сме взели надмощие веднъж, обикновено се смятат предварително бити, когато отново е окажат пред нас. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

• Числото е Слово, но не е реч; то е вълна и светлина, въпреки че никой не го вижда; то е ритъм и музика, въпреки че никой не го чува. Неговите вариации са безгранични и все пак то е неизменно. Всяка форма на живот е отделно отражение на Числото. — BrainDash

• Човек прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава… — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Човек се уморява да прави усилия в посока, която никой не одобрява… — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

• Човешките съдби се създават бавно и никой не знае кои наши постъпки, хвърлени случайно като семена, ще поникнат и един ден ще цъфнат. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

• Шпионинът вътре на крепостта струва колкото цяла армия извън крепостта. — из поредицата "Прокълнатите крале"

• Щастието, давано по малко и винаги обвито в дрипите на измамата, скоро се превръща в терзание. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"