Габриел Лауб

Габриел Лауб (нем. Gabriel Laub, 1928-1998) е чешко- и немскопишещ журналист от еврейски произход, политически сатирик и автор на афоризми. Роден е в Краков, в Полша, но след нахлуването на нацистките войски семейството му избягва в бившия Съветски съюз и живее известно време в Узбекистан. След Втората световна война семейството се премества в Прага, където Габриел учи журналистика и пише първите си произведения. След Пражката пролет напуска Чехословакия и се установява в Хамбург, тогавашна Федерална република Германия. От този период нататък творчеството му се развива на немски език.

• Абсурд наричаме това, което е невъзможно, но въпреки всичко се случва; а това, което е възможно, но не се случва, ние го наричам типичност.

• Археолозите изкопават от земята историята, която са закопали политиците.

• Афоризмът е ценен и заради това, че съдържа наполовина истина. А това е необичайно висок процент.

• Бъдещето е времето, когато ще бъде известно цялото минало. А дотогава, докато миналото ни е известно само отчасти, ние ще е живеем в настоящето.

• Бъдещето на литературата е в афоризма. Него не могат да го екранизират.

• В изкуството могат да се смесват всякакви стилове, но в смесването трябва да има стил.

• В изкуството нещо ново може да каже само този, който е достатъно необразован, за да не знае, че всичко вече е казано.

• В системата на неговото мислене системата явно доминираше над мисленето.

• В чужбина до такава степен ми харесва всичко, че там съм си почти както у дома.

• Въображението е такова нещо, каквото мнозина просто не могат да си въобразят.

• Генерал – това е ефрейтор, когото много пъти са повишавали в звание.

• Геният е човек с талант и с усърдието на човек, който няма талант.

• Героите са необходими в минути на опасност; в останалото време героите са опасни.

• Догма – това е опит да се създаде пръчка с един край.

• Електронните мозъци ще грешат доста по-точно.

• Жената става опсана само в два случая: когато мъжът не я е задоволил и когато я е задоволил.

• Жените са по-красиви, отколкото изглеждат.

• Известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото го хвалят за тях.

• Институцията на брака ще съществуа още дълго, стига в крайна сметка да се откаже от вмешателството си в сексуалния живот.

• Кадровият офицер и човек, когото храним в мирно време, за да може във военно да ни изпрати на фронта.

• Когато най-после той зае длъжността, на която можеше да говори всичко, което мислеше, той можеше да мисли вече само за длъжността.

• Когато хората най-накрая се обикнат истински едни други, те ще са готови на всичко заради любовта – дори и на най-големите подлости.

• Колкото по-евтин е парфюмът, толкова по-силен е мирисът.

• Колкото по-малко можем да решаваме своята съдба, толкова по-лесно решаваме чуждата.

• Компютърът има това предимство пред мозъка, че него поне го ползват.

• Консерватизмът е доста сложно явление. Някои консерватори само поради консерватизъм продължават да се именуват комунисти.

• Малките деца имат много общо с интелектуалците. Техният шум е досаден, а тяхното мълчание – подозрително.

• Мирът е…, когато стрелят някъде на друго място.

• Мъжът търпи съпружеството заради любовта си към жената. Жената търпи мъжа, заради любовта си към съпружеството.

• Мъките на ада са привилегия за вярващите.

• На всеки един мъж в живота са му необходими три жени: майка, жена и поне още една, която да го счита за мъж.

• Най-лесно от всички пишат тези автори, които имат най-малък запас от думи.

• Най-отявлените поддържници на робството не са робовладелците, а привилегированите роби.

• Най-сигурен е пътят, който води за никъде.

• Най-тежката част от работата е да решиш да пристъпиш към нея.

• Нашите потомци няма в какво да ни упрекнат. Вярно е, че им оставяме един ужасен свят, но също така и средствата за неговото унищожаване.

• Не е вярно, че вестниците са ни отучили да мислим. Да не би случайно да не публикуват кръстословици?

• Ние колективно взехме решение да мислим индивидуално.

• Ние се учим цял живот, не без да броим дестте години, прекарани в училище.

• Никога не прибягвай към насилие, освен в тези случаи, когато ти си по-силният.

• Нищо не мога да направя: повече ми допада, когато момичето е голо, а не когато кралят е гол.

• Няма по-лошо от това да се влюбиш без ответна взаимност в собствената си жена.

• Обществото е изобретило три начина да се държат хората в робство: насилие, пари и свобода.

• От време на време човечеството се отклонява от логическата линия на своето развитие. И затова все още съществува.

• Полковник: човек, който може да овиква майора.

• Порядъчният човек взема рушвет само в един-единствен случай – когато му се предостави случай.

• Правдата винаги побеждава. Тъй като това, което побеждава, винаги се оказва правда.

• През ХХ век никой не може да каже, че не му е позволено да мисли. Той може да казва само каквото му е позволено.

• Разумният човек не може да вярва в разума.

• Реалността е разликата между това, което ни доставя удоволствие, и онова, с което сме принудени да се задоволим.

• Само изкуството си позволява да ни каже дори и това, което ние не знаем.

• Сатирата има правото да преувеличава, но отдавна вече не се ползва от това си право.

• Свободен човек е този, който в най-малка степен осъзнава своята несвобода.

• Силата на милионите е в нулите.

• Скромен може да бъде всеки човек, който има достатъчно високо мнение за себе си.

• Скромността на поетите е лъжлива – че нали и те са същите такива хора като нас.

• Ставаш възрастен, когато разбереш, че хората около тебе са страхливи, отвратителни и посредствени субекти – същите такива като тебе.

• Този, който знае една-единствена истина, е принуден често да лъже.

• Този, който не е преживял и една война, никога няма да узнае, в какво прекрасно довоенно време е живял.

• Този, който се жèни заради пари, поне има разумен довод.

• Той беше толкова могъщ и знаменит крал, че дори и до днес се разказва за него един анекдот.

• Той винаги е бил ангажиран писател. Само дето твърде често менеше ангажиментите си.

• Той е почти класик. Него почти никой не го чете.

• Той има талант да продава таланта, който няма.

• Утопист: щастливец, който не доживява до изпълнението на своите мечти.

• Фантастите са хора, които нямат достатъчно фантазия, за да проумеят реалността.

• Ценностите са абстрактни, но цените конкретни.

• Цивилизация е, когато ескимосите получават топли жилища и трябва да работят, за да си купях хладилник.

• Цинизмът на циника се състои не в това, което казва, че мисли, а в онова, което мисли.

• Цитатите са по-добри от аргументите. Цитатът може да спечели дискусия, без да обиди противника.

• Цялата власт произтича от народа. Но никога не се връща към него.

• Човек непрестанно се променя. Човечеството остава едно и също.

• Човек си има и приятели, и съвест дотогава, докато не му потрябват.

• Щастливи утописти! Те никога не доживяват до изпълнението на техните мечти.

Външни връзки

• Габриэль Лауб