Търновската художествена школа е известна във византийско-славянския свят и характерна за европейския югоизток школа. Центърът ѝ е Търновград – столицата на Втората българска държава. Възходът на Търновската живописна, книжовна и архитектурна школа е през периода XIII – XIV век, наречен Втори Златен век за българската култура, свързан със строителството на дворци, църкви, книжовна дейност в царския двор и манастирите.