From Wikipedia, the free encyclopedia
Wind of Change (на български: Вятърът на промяната) е епична „мощна рок балада“ на германската рок група „Скорпиънс“ записана за техния единадесети студиен албум Crazy World от 1990 г. Песента е композирана и написана от певеца на групата Клаус Майне, а вдъхновението си за нея, той получава по време на двете посещения на групата в СССР в края на 80-те години на 20-и век – първо в Ленинград през 1988 г. и след това в Москва година по късно, като част от турнето за представянето на албума Savage Amusement. Всичко това съвпада с разгара на перестройката, когато враждата между комунистическия и капиталистическия блок утихва, едновременно с обнародването на мащабни социално-икономически реформи в СССР и гласност, насърчавани от съветския лидер Михаил Горбачов, на когото по късно „Скорпиънс“ подаряват златен диск и 70 000 долара авторски възнаграждения от сингъла.
Wind of Change | ||||
Сингъл на „Скорпиънс“ | ||||
---|---|---|---|---|
от албума Crazy World | ||||
Издаден | 20 януари 1991 г. | |||
Формат | 7 и 12-инч. грамоф. плоча, компактдиск, аудиокасета | |||
Записан | 1990 г. | |||
Стил | Рок | |||
Времетраене | 5:10, 3:44 (сингъл версия) | |||
Музикален издател | „Мъркюри“, „Въртиго“ | |||
Автор | Клаус Майне | |||
Продуцент | Кийт Олсън и „Скорпиънс“ | |||
Хронология на синглите на „Скорпиънс“ | ||||
|
Въпреки факта, че текстът на Wind of Change се отнася за Москва и преживяванията на групата в СССР, след като е издаден като трети сингъл от албума през 1991 г. той става световен хит точно след неуспешния преврат, който в крайна сметка довежда до разпадането на Съветския съюз и ознаменува падането на Берлинската стена, респективно на „Желязната завеса“ с края на „Студената война“.[1] Песента се свързва и с всички останали политическите и социални събития, които се случват по това време в страните от Източна Европа, включително и в България. След пускането ѝ в продажба, тя постига огромен търговски успех по целия свят, като влиза в музикалните класации в 78 страни; в повече от 10 печели първо място и в още толкова е сред първите 10.
С няколко златни и платинени сертификати и вероятни продажби от над четиринадесет милиона копия по цял свят, Wind of Change е един от най-продаваните сингли в историята на музиката. Благодарение на постигнатия успех и поддикнати от звукозаписната компания, „Скорпиънс“ записват версия на испански език, наречена Vientos de Cambio. По същия начин издават и версия на руски език, озаглавена Ветер перемен, което ги поставя като първата германска рок група, която записва материал на този език. Песента записана на английски език, е най-продаваният сингъл на музикален артист или група от Германия. Това е и най-успешната „мощна балада“ на групата, след като надминава успеха, постигнат със Still Loving You, издадена в средата на предишното десетилетие.[2][3][4]
Wind of Change получава предимно положителни отзиви от специализираните критици, които подчертават внимателното ѝ послание, музикалната ѝ атмосфера и усещането за надежда и мир. През годините различни критици и медии определят Wind of Change като една от най-добрите и най-важните „мощни балади“ в историята. От своя страна, нейният видеоклип допълнително насърчава това усещане за обединение, въпреки че звукозаписната компания смята, че резултатът е твърде политически, тъй като показва изображения на различни исторически събития, случващи се по това време. През 2006 г., Клаус Майне и Рудолф Шенкер регистрират Wind of Change, като запазаена търговска марка в Германия.
Руснаците ни посрещнаха с отворени обятия. В Ленинград имаше много специални моменти. Всички тези преживявания и всичко, на което станахме свидетели, беше вдъхновение за Wind of Change. |
- Разказ на Клаус Майне за германската медия „Дойче веле“.[5] |
На 16 април 1988 г. „Скорпиънс“ издават своя десети студиен албум - Savage Amusement[6] и на следващия ден започва съответното им промоционално турне в тогавашния Съветски съюз.[7] Първоначално групата трябва да изнесе пет концерта в Москва и пет в Ленинград, но местните власти отменят датите в столицата, опасявайки се, че еуфорията на младежите ще предизвика бунтове. Въпреки това, като компенсация, петте отменени концерта са добавени към вече предвидените в Ленинград.[8] Общо групата изнася десет концерта в Спортно-концертния комплекс Ленин между 17 и 26 април 1988 г., където съветската рок група „Горки Парк“ подгрява германците.[7] Този факт прави „Скорпиънс“ първата хевиметъл група, която свири в Съветския съюз.[9][Б 1] Изпълнението там е „сбъдната мечта“ казва китариста Рудолф Шенкер, поради историята на войната, която разделя Германия - родната страна на „Скорпиънс“ - от Русия, той заяви: „Искахме да покажем на хората в Русия, че едно ново поколение германци, и те не идват с танкове и оръжия и не водят война, те идват с китари и рокендрол и носят любов!“[8] Положителният резултат от гореспоменатите концерти мотивира Док Макгий - мениджъра на групата и съветския промоутър Стас Намин да организират събитието Московски музикален фестивал на мира.[8] На 12 и 13 август 1989 г. на Централния стадион „Ленин“ - сегашния Олимпийски стадион Лужники - „Скорпиънс“ споделят сцената с групите „Горки Парк“, „Бон Джоуви“, „Синдърела“, „Мотли Крю“, Ози Озбърн и „Скид Роу“. С предпоставката за подкрепа на фондацията за борба с наркотиците, фестивалът събира 200 000 души.[12]
Клаус Майне композира песента въз основа на моментите, преживени по време на престоя на групата в Ленинград през 1988 г. и в Москва през 1989 г., той каза: „Много млади руснаци уестиха, че цялото поколение на „Студената война“ скоро ще свърши. Имаше чувство на надежда. И това се опитах да изразя в песента.“ По същия начин Рудолф Шенкер обяснява, че по определен начин Клаус Майне е уловил енергията на руската столица, въпреки факта, че Берлинската стена все още не е паднала, в тази страна: Горбачов донесе гласност и перестройка! Светът се променяше.[8] Вокалистът е вдъхновен през август 1989 г., когато седи в парка „Горки“, гледайки река Москва, и завършва композирането на следващия месец. Док Макгий казва: Втората вечер, когато свирихме на „Фестивала на мира в Москва“, бяхме в автобуса, връщайки се от концерта, и Клаус си подсвиркваше Wind of Change.[8][13]
Според Клаус Мейне и двете части от текста и структурата им „излизат доста бързо“, докато мелодията идва чрез свирене с уста. Това е първата песен, написана изцяло от него, тъй като дотогава той е главен текстописец, а Рудолф Шенкер е основният композитор на музиката в групата.[8] Според барабаниста Херман Раребел, който е съавтор на някои хитове с Клаус Майне през 80-те години на миналия век, тази песен го изважда от процеса на писане на песни и твърди, че Клаус Майне му казва, че отсега нататък ще пише сам, тъй като благодарение на песента, той получава оферта за издаване и не иска да споделя финансовите печалби. Херман Раребел, който напуска групата през 1995 г.,[14] отбелязва: „От този момент знаех, че съм вън и беше просто въпрос на време. След това нямах повече креативност.“[15]
Считана за „мощна рок балада“,[8][5] медиите обикновено класифицират песента и сред съвременните стилове за възрастни, хардрок, хевиметъл, глем метъл, софт рок и арена рок.[16][17] Текстът на Wind of Change, е свързан с политическите и социални събития, които се случват в Европа, като падането на Берлинската стена и обединението на Германия, но има и голямо въздействие след издаването си като сингъл през 1991 г., защото се смята за саундтрак на времето към края на „Желязната завеса“ и се превръща в „химн на мирната революция“.[5] Композиторът обаче коментира, че му се струва любопитно, че се свързва с Германия и стената, а всъщност става дума за Москва.[5][Б 2] Според нотите, публикувани в „Мюзикнотс“ от „Алфред Мюзик“, песента е композирана в тоналност на до мажор с умерено бавно темпо от 77 удара в минута. Диапазонът на Клаус Майне се простира от нотата сол мажор 4 до сол мажор 5. От своя страна неговата хармонична прогресия се състои от C-D минор-C-D минор-а минор-G за куплетите и C-G-D минор-G-A минор-G минор за припевите.[19]
В началото дори на мен не ми хареса. Не мислех, че е добро нещо за рок група, но опитахме нещо друго и просто не се получи. Песента проработи само заради свиренето с уста. |
- Мнението на Рудолф Шенкер относно спора за включването на свиренето с уста.[20] |
Подобно на другите песни от албума Crazy World, Wind of Change е записана във „Виселорд Студиос“, Хилверсум, Нидерландия и в студиото, собственост на продуцента Кийт Олсън, „Гуднайт Ел Ей“ в Лос Анджелис, САЩ.[21] Когато Кийт Олсън чува за първи път песента, си спомня: „Космите по ръцете ми настръхнаха. Имах копие от текста и беше просто Уау... Беше много силно емоционално изказване. Но това не беше я, я, ра, ра, ра политическо изявление. Беше толкова истинско.“[8] Интрото трябва да бъде създадено с китари и клавиши, но не проработва, докато не опитат оригиналната концепция на Майне, свиренето с уста. Въпреки че групата и продуцентът харесват включването му, ръководителите на „Мъркюри Рекърдс“ не са съгласни с тях и им препоръчват да го премахнат, което довежда до спор. Док Макгий им казва да не го оставят, докато Рудолф Шенкер отбеляза, че когато премахват свиренето с уста, „песента загуби нещо (...) [и] казахме майната му! Ние държим на свиренето с уста.“[8] Wind of Change е една от малкото песни на групата, където солото на китарата е изпълнено от Рудолф Шенкер, а не от Матиас Ябс.[22] Клаус Майне, заедно с Рудолф Шенкер регистрират Wind of Change като регистрирана търговска марка в Европейския съюз през 2005 г.[23]
През май 2020 г. Патрик Радън Кийф от „Ню Йоркър“ разследва слух, че Централното разузнавателно управление има нещо общо в създаването на песента. Всичко започна, когато човек близък до журналиста заявява, че е чул, че някой от неговите началници в американското разузнаване написват историята. Чрез поредица от подкасти Патрик Кийф документира евентуалните събития и се опитва да изясни истинската връзка на такъв слух.[24] По-късно Еди Транк се консултира с Клаус Майне за това и казва: „Това е много забавна история и наистина луда, но както казах, това изобщо не е вярно. Както бихте казали вие, американците, това са фалшиви новини.“ В допълнение, относно подкаста, той отбеляза, че: „(...) Тези момчета са професионалисти и много креативни и начинът, по който го сглобяват, се усеща като сериал на „Нетфликс“, нали? Ето какво е.“[25] През декември 2020 г. онлайн списанието „Дедлайн Холивуд“ обявява, че подкастът, озаглавен Wind of Change, ще бъде адаптиран за телевизия от „Хулу“.[26]
Wind of Change е издаден по целия свят на 20 януари 1991 г. като трети сингъл от Crazy World, чрез звукозаписните компании „Мъркюри Рекърдс“ и „Въртиго Рекърдс“, с които „Скорпиънс“ работят по това време.[27] Носителите, на които е достъпен са всички налични и познати към този момент физически формати, като 7 и 12-инчова грамофонна плоча, аудиокасета и компактдиск. Съдържанието на всяко издание е разнообразно, в зависимист от територията, на която е издаден сингъла и формата на съхранение, като при грамофонните плочи, песните и техния брой на обратната „Б“ страна също се различават.[28]
Европейската седем инчова плоча включва песента Restless Nights, докато дванадесет инчововото издание съдържа последната до този момент записана на живо версия на Big City Nights, от „Фестивал на мира в Москва“.[29] На 20 май „Въртиго Рекърдс“ издават Wind of Change в Обединеното кралство, но дванадесетинчовият носител включва, версията записана на живо на The Zoo.[30] На 29 юли е издаден на компактдиск, като за втора песен е добавена Money and Fame.[29] На 16 септември „Въртиго Рекърдс“ издават сингъла отново в Обединеното кралство, този път на дванадесет инчовова плоча с Hit Between the Eyes и Blackout на обратната страна, докато компактдискът включва само To Be With You in Heaven.[31]
За разлика от другите европейски страни, където Tease Me Please Me и Don't Believe Her са издадени като първи и втори сингъл, във Франция е направено обратното, където Wind of Change е първият издаден сингъл от албума. Според Мишел де Соуза, търговски представител на издателя в тази страна, те обмислят успеха на Still Loving You в средата на 80-те години, така че песента бързо да започне да се пуска по радиостанциите.[32] Въпреки значението, което е придадено на песента, Клаус Майне отбелявза: „В онези дни никой не каза: „Знаеш ли, откакто падна Берлинската стена, това би било страхотна песен за този момент във времето.“ Никой не е казал това.“ и беше издаден само защото някой си помисли, че „може да е добър сингъл“.[33]
Wind of Change покрива очакванията на „Мъркюри Рекърдс“ и става хит във Франция. На 5 януари 1991 г. сингълът дебютира под №32 в националната класация и постепенно започва да се изкачва нагоре, като за по-малко от месец влиза в топ десет. На 9 март песента достига първо място и остава там седем последователни седмици.[29] Скоро след това, в публикация на списание „Мюзик и Медия“, според междупрофесионалната организация, която защитава интересите на френската звукозаписна индустрия, продажбите на сингъла визлизат на около 400 000 бройки и получава „платинен статус“.[32] Докато официално сингълът е отчетен с 250 000 продадени бройки и „златен статус“ от същата организация.[34] Години по-късно Wind of Change отново влиза в класацията, първо през юли 2011 г. и след това през февруари 2014 г., където достига съответно №90 и №140.[29] Рудолф Шенкер отбеляза, че: „(...) Wind of Change стана много популярен там [Франция]. И оттам дойде нещо като революция на тази песен, от една страна в друга“.[8] В Германия песента остава 51 поредни седмици в класацията, единадесет от тях (от 3 юни до 12 август) №1.[35] Преди края на годината Федерална асоциация на музикалната индустрия, му присъжда платинена плоча, представляваща 500 000 бройки, продадени в Германия.[36] През февруари 1992 г. асоциацията съобщава, че Wind of Change е най-пусканата песен в Германия през 1991 г.[37] В Австрия сингълът също достига до първо място[38] и през ноември е награден с платинена награда от националния филиал на Международната федерация на фонографската индустрия за продажба на повече от 50 000 бройки.[39]
Между първото и второто тримесечие на 1991 г. Wind of Change достига първо място и в други европейски страни като Нидерландия,[40] Норвегия,[41] Полша,[42] Швейцария[43] и Швеция.[44] За разлика от това, което се случва в континентална Европа, в Обединеното кралство песента достига едва 53 позиция в „Ю Кей Сингълс Чарт“.[45] Сингълът остава почти незабелязан според репортажите на британското радио и „Фонограм Рекърдс“ - собственик на „Въртиго Рекърдс“ - решава да си „почине“. След като започва да се налага в Съединените щати, компанията го преиздава през септември и преиздава албума на свой ред.[46] В тази връзка, Wind of Change повтаря успеха постигнат в други страни и достига второ място в „Ю Кей Сингълс Чарт“,[45] както и в „Мюзик Уик Топ 75 Сингълс[47] и първо в „Ю Кей Инди Чарт“.[46] През октомври Британската фонографска индустрия сертифицира песента със сребърен сертификат за продажба, минаващи повече от 200 000 копия.[48] По същото време, в Ирландия достига второ място класация за сингли.[49]
В Европа, в класацията на списание „Мюзик енд Медия“, Wind of Change дебютира под №50 на 26 януари 1991 г.[50] и достига до №6 на 13 април.[51] След януари песента започва постоянно да се излъчва по френските радио станции и на 18 май, благодарение на излъчванията си в Германия и в по-малка степен в Норвегия, Дания и Бенелюкс, това ѝ позволява да влезе в „Евро Хит Радио Топ 50“ на 24-то място.[52] На 29 юни отново влиза в „Евро Хит Радио Топ 50“, този път на двадесет и трето място, поради излъчване в девет страни, най-вече в Германия, Франция и Бенелюкс.[53] В края на годината, на 12 октомври за трети път влиза в същата класация, след като песента е преоткрита от британските радиостанции.[54] В Европа, през август 1991 г., Wind of Change е десетият най-продаван сънгъл.[55] На 2 февруари песента дебютира под №84 в главната европейска класация за сингли[56] и достига до №1 на 8 юни.[57] В годишен преглед, Wind of Change завършва като втория най-успешен сингъл след (Everything I Do) I Do It for You на Брайън Адамс. С общо 47 седмици в класацията към 21 декември 1991 г. и все още в класацията,[58][Б 3] той надминава рекорда на Блек с Wonderful Life от 1988 г. (който е 46 седмици в класацията) за прекарани най-много седмици в европейските топ 100 сингли. Wind of Change е най-продаваният сингъл в Европа от германски изпълнител.[58]
От своя страна в САЩ песента влиза в музикалните класации на няколко от тогавашните специализирани списания. В тези, разработени и управлявани от списание „Билборд“, Wind of Change достига №43 в „Адулт Контемпорари“, №9 в „Радио Сонгс“, №4 в „Билборд Хот 100“, №2 в „Мейнстрийм Рок Тракс“[60] и №3 в „Хот Джубокс Сингълс“.[61] По същия начин, изданието влиза сред десетте най-продавани сингъла в основните класации на „Гейвин Репорт“,[62] „Хитс“,[63] „Кешбокс“[64] и „Рейдио енд Рекърдс“.[65] Освен това, Wind of Change има важно присъствие в радиостанциите в тази страна, главно между август и септември 1991 г. Според „Рейдио енд Рекърдс“, сингълът достига класациите на пазарите на „Си Ейч Ар Нешънъл Еърплей“: №13 на основните,[66] №7 на вторичните[67] и №4 на малките пазари.[68] На 4 септември 1991 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка сертифицира физическият носител със златен сертификат за продадени повече от 500 000 копия в Съединените щати.[69]
Според вътрешната част от обложката на британското издание на сънгъла, той достига също така №1 в Чили и Израел.[70] През октомври 1991 г., достига седмо място в австралийската музикална класация[71] и през същата година Асоциацията на австралийската звукозаписна индустрия му присъжда златен статус, след продажбата на повече от 35 000 копия.[72] В Нова Зеландия, Wind of Change се позиционира под №17 в официалната новозеландска музикална класация,[73] докато в Канада достига №10 в Топ 100 на списание „Ар Пи Ем“.[74]
На 19 октомври 1991 г. „Мюзик едн Медия“ съобщава, че домомента сингълът е продаден в около 2,5 милиона копия, като най-продаваните пазари са САЩ (600 000), Германия (600 000) и Франция (500 000).[75] Общо се смята, че Wind of Change влиза в класациите на 78 държави и до 2009 г. е продаден в повече от 14 000 000 копия.[76] Десет години по-късно, през юли 2019 г., Клаус Майне казва, че може би вече има около 15 милиона продадени копия, което го прави един от най-продаваните сингли в света.[8]
Песента получава предимно положителни отзиви от критиците. Тим Евънс от „Ар Пи Ем“ споменава, че това е „безспорно най-големият радио хит на групата“.[77] По същия начин, в рецензията на Crazy World, същото канадско списание счита, че заедно с Money and Fame и To Be With You in Heaven - заема видно място в албума.[78] Дейв Шолин от „Гейвин Репорт“ отбеляза, че е „провокиращо замисляне“ и „историческите събития от последната година и половина се разглеждат от уникална гледна точка и са изразени с емоция, която наистина вълнува“.[79] Американското издание „Хитс“ го определя като „страхотна песен, страхотен видеоклип, интензивни заявки и горещи продажби, можете ли да кажете успех? Те Да.“[80] От своя страна списание „Билборд“ отбеляза, че това е щастлива и „лирично размишляваща песен“, която може да бъде пренесена на поп арената. Освен това те отбелязат, че неговите „шепнещи припеви, обвити в фини линии на акустична китара, украсяват отличителните водещи вокали на Клаус Майне.“[81]
Бари Вебер от „Олмюзик“ пише, че заедно със Send Me an Angel „са може би две от най-добрите бавни парчета на групата, които могат да се похвалят с успокояваща хармония и текстове.“[82] Гьотц Кюнемунд от германското списание „Рок Хард“ я нарича „супер балада“.[83] Джеф Джайлс от „Утимейт Класик Рок“ също пише, че това е „по-лека балада“ и „е перфектната песен в идеалния момент за „Скорпиънс“, отбелязвайки още, че нейните текстове „улавят духа на времето във време на огромен политически смут и стана химн за края на „Студената война“.“[84] Александър Милас от „Класик Рок“ отбеляза, че в „аналите на рок музиката няма песен, която да е по-незабавно разпознаваема или преплетена с една от най-сеизмичните геополитически промени на 20-ти век, падането на Берлинската стена, от Wind of Change“. На свой ред той каза, че ...това е може би една от най-монументалните и най-разпознаваеми мощни балади на всички времена и може да се каже, че е комерсиалният връх на „Скорпиънс“.[33]
Яна-Софи Браселер от германския вестник „Хамбургер Абендблат“ я нарича „Химнът на падането на стената“, въпреки че „славната нощ, за която се пее“ не съответства на това събитие.[76] Ричард Биенсток от „Ролинг Стоун“ също наблегва на това, но благодарение на нейните „чувства на надежда и мир“, както и на нейния музикален видеоклип, „я свърза неразривно с края на „Студената война“ и обединението на Източна Германия и Западна“.[8] Кристин Ленен от „Дойче веле“ казва, че Wind of Change „остава една типична сърцераздирателна „силна“ балада“.[5] Надин Войчик от същата германска радио и телевизионна служба отбеляза, че нейните английски текстове „уловиха настроението на момента в целия Източен блок и надеждата на хората за промяна“.[85] Джейсън Хелър от „Ей Ви Клъб“ коментира, че песента притежава „широки щрихи, прости фрази“ и е „безсрамна в отчаяния си опит за епичност“. Освен това той пише, че „от носталгичните подсвирквания на Майне до текстовете му за войниците в „Горки парк“, това е химн [...], който се застъпва за братството, прошката и помирението“.[86]
Wind of Change също получава и някои негативни отзиви. Например списание „Пийпъл“ смятат за голяма изненада, чието спокойствие е достатъчно, за да накара групата да подсвирква и задават риторични въпроси като „какво се опитват да направят тези момчета, да си развалят имиджа?“ и „мрачен тон на размисъл и политика?“.[87] Списание „Ен Ем И“ пише, че „се надяваме, че Wind of Change ще бъде последното свистящо соло на Клаус“.[88]
Песента се свързва с революциите от 1989 г. и падането на Берлинската стена.[89][90] През годините различни медии и критици споменяват песента в различни публикации. През 1992 г. Американското дружество на композиторите, авторите и издателите я цитира като една от най-пусканите песни през 1992 г.[91] През 1999 г. германското радио „Шлезвиг-Холщайн“ ѝ присъжда наградата „Ар Ес Ейч Голд“ за най-успешна песен на германска група,[92] а през 2005 г. зрителите на германския телевизионен канал „Цет Де Еф“ я избират за песен на века.[8] През 2011 г. списание „Ролинг Стоун“ я класира на трето място в 15-те най-добри свирливи песни на всички времена.[93] По същия начин, песента е включеан в списъците „1001 песни, които трябва да слушате, преди да умрете“, „10 001, които трябва да изтеглите“, „7500-те най-велики песни от 1944-2000“ от Брус Полок, „1000 песни, които промениха живота ни“ от италианския критик Ецио Гуайтамаки и „100-те велики рок балади“ от неговия сънародник Марко Гаравели.[94] Wind of Change, е част класации определящи най-добрите „мощни балади“ в историята, разработени от някои медии като „Ю Дискавър Мюзик“,[95] „Класик Рок“,[96] „Вашингтон Поуст“[97] и „Ем Ес Ен“.[98]
Обикновено вашето видео трябва да бъде информационна реклама за вашето шоу на живо, нали? Така съм го правил винаги. Но това беше различно. Това беше песен за промяната. И това бяха срещи, когато светът наистина се променяше. Така че можете да имате „силни“ балади и да направите голямото си изпълнение и всичко това на всяка песен, освен тази. Тази песен означаваше нещо.[8] |
- Мнението на Док Макгий за видеоклипа. |
Режисурата на клипа е поета от американеца Уейн Ишам, който се запознава с групата в Берлин, когато изнасят концерт на живо и те вече записват част от видеото.[Б 4] Според режисьора, всеки има мнение за случващото се по отношение на световните събития и иска сюжетa да бъде нещо повече от просто показване на едно от техните изпълнения на живо. С първоначалната идея за включване на изображения от падането на Берлинската стена, Уейн Ишам коментира, че това е вдъхновението да отигнат по-далеч: „Те искаха да го направят по-всеобхватно. По-универсален. От политиката до околната среда.“[8]
Основният сюжет показва „Скорпиънс“, изпълняващи песента в „Дойчландхале“ в Берлин, която те комбинират с изображения от тяхното изпълнение на Московски музикален фестивал на мира и част от престоя им в Москва, взети от видео албума To Russia with Love and Other Savage Amusements от 1988 г. Отделните кадри са смесени с някои събития, които се случват или са в ход по това време, като падането на Берлинската стена, социални вълнения, катастрофата на петролния супертанкер „Ексон Валдес“, политически и обществени фигури като Нелсън Мандела, Лех Валенса, Йоан Павел II и Михаил Горбачов, наред с други. Когато клипът свършва, Клаус Майне вдига ръката си със запалена запалка в нея, гледайки към небето.[100]
Издаден през април 1991 г.,[101] Уейн Ишам си спомня, че групата го харесва, но някои хора от звукозаписната компания откриват, че са прекалили и резултатът е твърде политически.[8] Според Александър Милас от „Класик Рок“ това е видеото, което „завладява въображението във всяка часова зона и излъчва важно чувство у хората“.[33] Музикалната телевизия „Ем Ти Ви“, класира песента на 16-то място в своя списък на 100-те видеоклипа от 1991 г.[102]
Wind of Change е изпълнена за първи път на живо на 23 ноември 1990 г. във Форест, Белгия по време на световното концертно турне Crazy World Tour и оттогава е част от включените песни на всяко едно турне на „Скорпиънс“ и с изключение на 1995 и 1998 г., се изпълнява от групата всяка година.[103] През декември 1991 г. те са поканени от Михаил Горбачов да се срещнат с него и съпругата му Раиса в Московския Кремъл, така те се превръщат в първия западен рок изпълнител, който се среща със съветския лидер. На срещата те говорят предимно за музика и „Скорпиънс“ се възползват от възможността да му дадат два чека на обща стойност 70 000 долара, половината от които са дарени от групата, а другата половината от звукозаписната компания. Парите, получени от авторкси права от песента, се използват за закупуване на медицинско оборудване за детски болници в различни градове.[104] След това, те изпълняват песента на Червения площад на Кремъл.[105] За приема в двореца Клаус Майне си спомня: „Не е защото сме група номер едно (...) Много повече е заради песента, която перфектно удари духа на времето. „Ветровете на промяната“ ни доведоха до Кремъл.“[104]
На 11 ноември 1999 г., с руския диригент Мстислав Ростропович, „Скорпиънс“ изпълняват Wind of Change със 166 челисти пред Бранденбургската врата в Берлин, за да отпразнуват десетата годишнина от обединението на Германия.[106] На следващата година, заедно с трупата на Берлинския филхармоничен оркестър изпълняват песента на Експо 2000 в Хановер, Германия.[107] На 6 септември 2003 г., като част от световното турне на Tour 2003, те изпълняват песента, този път с Президентския оркестър на Руската федерация в Москва, за да отбележат 865-ата годишнина на руската столица.[108] Песента е предварително избрана след интернет гласуване от феновете на групата да присъства сред изпълнените на концерта във Вакен през 2006 г., издаден под името Live at Wacken Open Air.[109] На 17 декември 2009 г. Клаус Майне, в качеството си на посланик, участва в XV Гала, благотворително събитие, създадено от фондацията на испанския тенор Хосе Карерас, за събиране на средства за борбата с левкемията. По този повод двамата изпяват Wind of Change в дует.[110]
На 30 март 2011 г. групата е поканена да изпълни песента на събитие в чест на осемдесетия рожден ден на Михаил Горбачов, проведено в „Роял Албърт Хол“ в Лондон.[111] През 2022 г. „Скорпиънс“ все още изпълняват песента на живо, но с промяна на част от текста в светлината на руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Началните редове се променят на „Сега слушай сърцето ми / То казва Украйна, чакайки вятъра на промяната.“ Майне заявява: „Не е моментът с тази ужасна война в Украйна, която бушува, не е моментът да романтизираме Русия“.[112] С над 1100 на брой изпълнения на живо, Wind of Change е седмата най-често изпълнявана от състава песен.[113]
Поради успеха на песента в световен мащаб, Клаус Майне казва, че звукозаписната компания ги моли да направят версия на испански език, която е издадена през 1991 г. на някои испаноговорещи пазари под заглавието Vientos de Cambio.[8][114] „Скорпиънс“ записват Wind of Change и на руски, „защото руският народ също трябва да знае посланието“, според Рудолф Шенкер.[8] Издаденият през 1991 г. в Европа сингъл, носи името Ветер Перемен,[115] а Клаус Майне потвърждава, че версията е трудна за направа и изразява съмнения дали е добра или не.[8] Този факт позиционира „Скорпиънс“ като първата германска рок група, която записва материал на руски език.[116]
След издаването си, групата я изпълнява на живо на почти всички следващи концертни турнета.[113] Някои от нейните записи, изпълнени на живо са включени в албумите Live Bites (1995)[117] и Live 2011 - Get Your Sting & Blackout (2011),[118] както и в пълнометражните видеоклипове на A Savage Crazy World (1991)[119] и One Night in Vienna (2005).[120] По същия начин, симфоничната версия, записана с Берлинския филхармоничен оркестър, е издадена в аудио и видео версията на албума Moment of Glory (2000).[107][121] Wind of Change е препработена още три пъти през години в акустичен вариан и включена в аудио и видео версията на албума Acoustica (2001),[122] записаният на живо в Бразилия с компанията на бразилски музиканти Amazonia – Live In The Jungle (2009)[123] и отново в аудио и видео версия, този път на MTV Unplugged in Athens (2013), където Клаус Майне я изпълнява в дует с Мортен Харкет.[124] През 2011 г. групата презаписва със съвременна технология песента за албума компилация Comeblack.[125]
През годините различни изпълнители правят свои собствени версии за съответните си албуми. Първата от тях е на италианската танцова група „Дажки Муур“, която издава 7-инчов сингъл с три ремикса на песента в страната си през 1991 г.[126] През 1994 г. ирландският флейтист Джеймс Голуей я записва в инструментална версия за своя албум, озаглавен Wind of Change.[127] От своя страна, през същата година германската поп рок група „Бопин Би“ прави кавър за албума си Hits.[128] Други изпълнители, които записват в студио или на живо Wind of Change, са Хосе Карерас, „Туанг“, Десетте тенора, „Паралокс“ и много други.[129] Американският музикант Адам Грийн заедно с актьора Маколи Кълкин, през 2010 г. я изпълняват на живо на Берлинския фестивал.[130]
По същия начин песента е адаптирана на други езици: немски от Адоро (Wie der Wind sich dreht) и „Хейси Дикси“ (Wind der Veränderung), италиански от Фиорлео (Ridi) и португалски от Яхu (Como o Vento).[129] Австрийският композитор Кристиян Колоновиц и продуцента Ерик Махол правят кавър на Ветер Перемен,[129] докато „Медина Азахара“ на Vientos de Cambio.[131]
Wind of Change е включена във филмите В търсене на среднощна целувка (2008),[132] Джентълмените Бронко (2009),[133] Убийствено интервю (2014),[134] Островът на любовта (2014)[135] и видеоиграта SingStar Rocks! (2006).[136] Песента може да бъде чута в откриващата сцена на екшън комедията Бивш под прикритие (2018),[137] както и в телевизионните сериали Мелроуз Плейс, Чък и много други.[138]
Легендата за вятъра на промяната е свързвана с Тибет. Тя разказва, че тибетските будистки монаси са знаели тайната как да предизвикат вятъра на промяната. Те обучавали пеперуди, които да го улавят, и по този начин да живеят вечно.[139]
CD сингълЕвропа
САЩ
|
7-инчова грамофонна плоча
САЩ и Канада 7-инчова грамофонна плоча
|
Седмична позиция
|
Позиция в края на годината
|
Страна | Сертификат | Сертифицирани бройки продажби |
---|---|---|
Австралия (ARIA)[72] Физически продажби през 1991 |
Златен | 35 000 |
Австрия (IFPI)[39] Физически продажби през 1991 |
Платинен | 50 000 |
Бразилия (PMB)[158] Дигитални продажби |
Златен | 30 000 |
Великобритания (BPI)[48] Физически продажби през 1991 |
Сребърен | 200 000 |
Германия (BVMI)[36] Физически продажби през 1991 |
Платинен | 500 000 |
Дания (IFPI)[159] Дигитални продажби |
Платинен | 90 000 |
Италия (FIMI)[160] Продажби от 2009 |
Платинен | 30 000 |
Русия (NFPF)[161] Рингтон продажби 2006-2011 |
Златен | 100 000 |
САЩ (АЗИА)[162] Физически продажби през 1991 |
Златен | 500 000 |
Франция (SNEP)[34] Физически продажби през 1990 |
Златен | 250 000 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.