STS-31 e тридесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети полет на совалката Дискавъри. Основната задача на мисията е извеждането в орбита на космическия телескоп Хъбъл.
Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Първоначално мисията е планирана като STS-61J, а при подбора на екипажа за командир е назначен Джон Йънг, което е трябвало да бъде неговият седми космически полет. Катастрофата на „Чалънджър“ срива напълно графика за полетите на НАСА и полета е отложен за неопределено време. За командир на полета е назначен Лорън Шрайвър, защото Йънг междувременно преминава на административна работа.
Космическият телескоп „Хъбъл“ е съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Първоначално стартът му е планиран за 1983 г., но поради финансови затруднения, а след катастрофата на „Чалънджър“ и заради прекратяването на полетите по програмата „Спейс Шатъл“, извеждането му е отложено.
Принудителното му задържане на Земята дава възможност за много усъвършенствания: слънчевите му батерии са заменени с по-ефективни, модернизирани са бордните му компютри и системите за връзка със Земята, а също така е изменена конструкцията на защитния кожух на кърмата на телескопа с цел улесняване обслужването му в орбита. Освен това софтуера за управления на телескопа не е готов през 1986 г. и фактически е окончателно завършен към момента на старта.
Совалката „Дискавъри“ стартира за мисия STS-31. Вляво от нея се вижда совалката Колумбия, подготвена за старта на мисия STS-35.„Хъбъл“ в товарния отсек на совалката.Освобождаването на телескопа.
Височината на орбитата при мисия STS-31 е 611 km над повърхността на Земята, което е най-високата достигана дотогава от мисиите на совалките. Тази необичайно висока орбита е достигната, защото е работна за телескопа „Хъбъл“. Тя е използвана и за специално заснимане на Земята с помощта на 2 IMAX-камери (които са единствения друг полезен товар на борда). Такива снимки не са възможни при по-ниски орбити не са осъществими.
По време на спускането си към Земята е извършена най-дългата дотогава т. нар. деорбитираща маневра – 4 минути и 58 секунди работа на двигателите за намаляване височината на орбитата.
Кацането се състоя на 29 април 1990 г. в 13:49:57 UTC на писта 22 в Edwards Air Force Base. Совалката се движи по пистата 61 секунди в продължение на 2705 m. За първи път при кацането са използвани въглеродни спирачки на космическата совалка. На 8 май 1990 г. на гърба на специално модифициран Боинг 747 се завръща обратно в КЦ „Кенеди“, Флорида.
