From Wikipedia, the free encyclopedia
Гран При по мотоциклетизъм (на английски: Grand Prix motorcycle racing) е първият мотоциклетен пистов шампионат. Разделен в три отделни класа от сезон 1990 г. насам – 125 куб. см, 250 куб. см и 500 куб. см. Световният шампионат за Гран При е утвърден от спортното ръководство на Международната Федерация по мотоциклетизъм и е най-старият моторен световен шампионат[1].
Шампионатът се провежда в осемнадесет кръга, в четиринадесет държави и четири континента. Мотоциклетистите са общо от десет националности, а моторите са конструирани от най-опитните инженери на пет производителя – Aprilia, Ducati, Honda, Suziki и Yamaha.
В първите десетилетия на XX век в няколко държави се провеждат международни състезания по мотоциклетизъм, а през 1938 г. президентът на Международната федерация по мотоциклетизъм обявява първия Европейски шампионат. Началото на Втората световна война прекъсва състезанието и след края ѝ, има пауза от няколко години, за да може пазарът на гориво да се отвори. След набавянето на гориво започва истинският шампионат, който продължава и до днес.
Когато започва шампионатът през 1949 г., е имало четири класа: 500 куб. см., 350 куб. см., 250 куб. см. и 125 куб. см. 50-кубиковият клас е въведен през сезон 1962. В резултат на нарастващите разходи, редица производители напускат шампионата, федерацията ограничава 50-кубиковите мотори до един цилиндър, 125 и 250-кубиковите са ограничени до два цилиндъра, а 350 и 500-кубиковите – до четири цилиндъра. 350-кубиковият клас е премахнат през 1982 г., две години по-късно 50-кубиковият бил сменен от 80-кубиков клас, който е премахнат през 1989 г. През 2002 г. 990-кубиковите мотоциклети с четиритактов ражим на работа на двигателите им заместват 500-кубиковите двигатели с двутактов режим на работа и класа е преименуван на MotoGP. 600-кубиковите мотоциклети заменят 250-кубиковите от сезон 2010, чиито клас е преименуван на Moto2. Клас 125 куб. см преустановява своето съществуване през 2012 г. и от следващия сезон е заменен от клас Moto3, като мотоциклетите от него са с едноцилиндров четиритактов двигател с максимален работен обем от 250 куб. см.
Италианецът Джакомо Агостини е спечелил най-много световни титли – 15. Испанецът Анхел Нието е втори с 13 световни титли, а Валентино Роси от Италия, Майк Хейлууд от Великобритания и Карло Юбиали от Италия са на трето място с по 9 световни титли. Агостини държи рекорд за най-много световни титли в 500-кубиковия и 350-кубиковия клас със съответно 8 и 7 световни титли. Британецът Фил Рийд и италианецът Макс Биаджи са спечелили най-много световни шампионата в 250-кувиковия клас с по 4 световни титли. Нието е спечелил най-много шампионати в 125-кубиковия и 50-кубиковия/80-кубиковия клас със съответно 8 и 6 световни титли.
Moto3 – четиритактов, 250cc, едноцилиндров клас. Заменя през 2012 г. 125cc категория. Максималната възраст на състезателите, които могат да взимат участие в тази категория е 28 години, а минималната възраст е 16 години.
Moto2 – Този клас заменя през 2010 г. 250cc категория. В него Хонда е единствения доставчик на двигатели, а Дънлоп на гуми. Двигателите са 600cc, четиритактови и произвеждат 140 конски сили. Дизайнът и конструкцията на шасито са безплатни, като се осигуряват от Федерацията по мотоциклетизъм. Рамата, резервоарът, седалката и боди китът от серийни мотори не е позволено да се ползват. Минималната възраст за състезателите е 16 години.
MotoGP – Двигателите са 1000cc, четиритактови, четири цилиндров и произвежда над 240 конски сили. Теглото е около 150 килограма, а максималната скорост е 350 километра.
Позиция | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
Точки | 25 | 20 | 16 | 13 | 11 | 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.