From Wikipedia, the free encyclopedia
Mk 41 (Mark 41 Vertical Launching System) е унифицирана корабна американска установка за вертикален пуск за управляеми ракети. Използва се на корабите от ВМС на САЩ и други страни за изстрелване на ракети „Стандарт“ SM-2, SM-3 и SM-6, ASROC, „Сий Спароу“, ESSM и „Томахоук“.[1]
Разработката на УВП Mk41 от американската компания „Мартин Мариета“ започва през 1973 г. по поръчка на ВМС на САЩ. Необходимостта от разработката ѝ се диктува от ограничените възможности на релсовите и контейнерните ПУ на ракетите, такива като: ниска скорострелност; недостатъчна живучест; ограничен боекомплект, както по количество, така и по номенклатура; ограничен сектор на обстрел.
Първите изпитания на системата са проведени през 1978 г., на въоръжение тя е приета през 1986 г. Всяка установка се състои от 8 или 4 модула, за 8 контейнера всеки. Във всяка установка има хидравличен кран, заемащ място за 3 контейнера. Така, във всяка установка за оръжието са отделени 61 или 29 контейнера. Ракетите се намират в стоманени контейнери, където са поставяни още в бреговия арсенал и не изискват проверка на кораба. Във всеки от модулите може едновременно да се провежда предстартова подготовка на 2 ракети, темпът на пусковете е 1 ракета за секунда от една ПУ. Боекомплектът може да включва КР „Томахоук“, различни модификации ЗУР „Стандарт“ и ПЛУР ASROC. Освен това е създаден специален контейнер, вместяващ 4 ракет „Сий Спароу“/ESSM вместо една, както е при ракетите от другите типове.
Към най-важните преимущества на УВП Mk41 се отнасят големия боезапас, възможността от широко вариране в номенклатурата на боезапаса, висок темп на стрелба, възможност за попълване на боезапаса в открито море.
При разработката на системата се предполага да се подсигури презареждането на боезапаса при вълнение на морето до 5 бала, с темп до 10 контейнера в час. В условията на реална експлоатация вълнението е ограничено до 3 бала, а скоростта е 3 – 4 контейнера в час, което поставя под съмнение осъществимостта на този процес в бойни условия.
Съществуват 4 модификации УВП Mk41: Mk41 Mod 0, Mk41 Mod 1, Mk41 Mod 2, Mk41 Mod 3. Последната модификация се произвежда само за експорт, съдържа 32 ЗУР „Сий Спароу“/ESSM и няма кран. Разхерметизирането на контейнера с ракетата и отварянето на капака му се осъществява непосредствено при пуска за сметка на тягата от маршевия или стартовия двигател на ракетата.
Освен „Мартин-Мариета“, занимаваща се с производството на установките в частните заводи на „Аеро енд навал системс“ в Балтимор, щата Мериленд (основен обем на производството), и „Мартин-Орландо“ в Орландо, щата Флорида (изходно производство, допълнителна производствена линия),[2] с производството на установките се занимава компанията „Нортън орднанс“ (филиал на корпорацията „Еф-ем-си“) в държавния Минеаполиски оръжеен завод от промишления резерв на флота в щата Минесота.[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.