Mk 41 (пускова установка)

Mk 41 (Mark 41 Vertical Launching System) е унифицирана корабна американска установка за вертикален пуск за управляеми ракети. Използва се на корабите от ВМС на САЩ и други страни за изстрелване на ракети „Стандарт“ SM-2, SM-3 и SM-6, ASROC, „Сий Спароу“, ESSM и „Томахоук“.^[1]

Кърмовата УВП MK41 на крайцера „Лейк Ери“ (USS Lake Erie CG-70^{[~ 1]})

Проектиране

Разработката на УВП Mk41 от американската компания „Мартин Мариета“ започва през 1973 г. по поръчка на ВМС на САЩ. Необходимостта от разработката ѝ се диктува от ограничените възможности на релсовите и контейнерните ПУ на ракетите, такива като: ниска скорострелност; недостатъчна живучест; ограничен боекомплект, както по количество, така и по номенклатура; ограничен сектор на обстрел.

Първите изпитания на системата са проведени през 1978 г., на въоръжение тя е приета през 1986 г. Всяка установка се състои от 8 или 4 модула, за 8 контейнера всеки. Във всяка установка има хидравличен кран, заемащ място за 3 контейнера. Така, във всяка установка за оръжието са отделени 61 или 29 контейнера. Ракетите се намират в стоманени контейнери, където са поставяни още в бреговия арсенал и не изискват проверка на кораба. Във всеки от модулите може едновременно да се провежда предстартова подготовка на 2 ракети, темпът на пусковете е 1 ракета за секунда от една ПУ. Боекомплектът може да включва КР „Томахоук“, различни модификации ЗУР „Стандарт“ и ПЛУР ASROC. Освен това е създаден специален контейнер, вместяващ 4 ракет „Сий Спароу“/ESSM вместо една, както е при ракетите от другите типове.

Към най-важните преимущества на УВП Mk41 се отнасят големия боезапас, възможността от широко вариране в номенклатурата на боезапаса, висок темп на стрелба, възможност за попълване на боезапаса в открито море.

При разработката на системата се предполага да се подсигури презареждането на боезапаса при вълнение на морето до 5 бала, с темп до 10 контейнера в час. В условията на реална експлоатация вълнението е ограничено до 3 бала, а скоростта е 3 – 4 контейнера в час, което поставя под съмнение осъществимостта на този процес в бойни условия.

Съществуват 4 модификации УВП Mk41: Mk41 Mod 0, Mk41 Mod 1, Mk41 Mod 2, Mk41 Mod 3. Последната модификация се произвежда само за експорт, съдържа 32 ЗУР „Сий Спароу“/ESSM и няма кран. Разхерметизирането на контейнера с ракетата и отварянето на капака му се осъществява непосредствено при пуска за сметка на тягата от маршевия или стартовия двигател на ракетата.

Производство

Освен „Мартин-Мариета“, занимаваща се с производството на установките в частните заводи на „Аеро енд навал системс“ в Балтимор, щата Мериленд (основен обем на производството), и „Мартин-Орландо“ в Орландо, щата Флорида (изходно производство, допълнителна производствена линия),^[2] с производството на установките се занимава компанията „Нортън орднанс“ (филиал на корпорацията „Еф-ем-си“) в държавния Минеаполиски оръжеен завод от промишления резерв на флота в щата Минесота.^[3]

Носители

•  САЩ – Експериментален кораб „Нортън Саунд“ (утилизиран)
•  САЩ – Ракетни крайцери тип „Тикондерога“ (заочвайки от шестия кораб, CG-52)
•  САЩ – Разрушители тип „Спрюенс“
•  САЩ – Разрушители тип „Арли Бърк“
•  Австралия – Фрегати тип „Анзак“
•  Нова Зеландия – Фрегати тип „Анзак“
•  Австралия – Фрегати тип „Аделаида“
•  Австралия – Разрушители тип „Хобарт“
•  Германия – Фрегати тип „Бранденбург“
•  Германия – Фрегати тип „Саксония“
•  Нидерландия – Фрегати тип „Де Зевен Провинсен“
•  Дания – Фрегати тип „Ивер Хютфелд“
•  Испания – Фрегати тип „Алваро де Базан“
•  Канада – Разрушители тип „Ирокез“
•  Норвегия – Фрегати тип „Фритьоф Нансен“
•  Полша – Корвети тип „Гаврон“
•  Турция – Фрегати тип „Салих Реис“
•  Южна Корея – Разрушители тип KDX-II
•  Южна Корея – Разрушители тип KDX-III
•  Япония – Разрушители тип „Мурасаме“
•  Япония – Разрушители тип „Таканами“
•  Япония – Разрушители тип „Акидзуки“
•  Япония – Разрушители тип „Конго“
•  Япония – Разрушители тип „Атаго“

Вижте също

• Mk 26 (пускова установка)
• Установка за вертикален пуск
• Списък на пусковите установки във ВМС на САЩ
• УКСК 3С14 (пускова установка)

Галерия

• 
  Носовата УВП MK41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
• 
  Кърмовата УВП MK41 на крайцера CG-70 „Лейк Ери“
• 
  Оглед на УВП MK41 на крайцера CG-66 „Хю Сити“
• 
  Оглед на УВП MK41 на разрушителя DDG-62 „Фицджералд“
• 
  Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
• 
  Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
• 
  Пуск на ракета „Томахоук“ от УВП MK41 на разрушителя DDG-104 „Стерет“
• 
  Пуск на ракета „Стандарт“ SM-2 от УВП MK41 на разрушителя DDG-77 „О'Кейн“
• 
  Поставяне на контейнер в УВП MK41 на разрушителя DDG-85 „Маккемпбъл“
• 
  Техническо обслужване на УВП MK41 на крайцера CG-56 „Сан Джасинто“
• 
  Монтаж на модули на УВП MK41
• 
  Монтаж на модули на УВП MK41
• 
  Пуск на ракета от УВП MK41. Схема на руски
• 
  Типове контейнери, използвани в УВП MK41. На руски
• 
  УВП MK41 на фрегатата „Сидни“

Коментари

1. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

1. MK 41 Vertical Launching System (VLS).
2. Testimony of Adm. Thomas B. Hayward, United States Navy, Chief of Naval Operations. / Fiscal Year 1983 Navy and Marine Corps Posture: Hearings, 97th Congress, 2nd Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1982. – Pt. 2 – P. 275.
3. Testimony of Rear Adm. Daniel L. Cooper, United States Navy, Director of Fiscal Management Division, Office of the Chief of Naval Operations. / Navy Weapons Procurement and Other Procurement Programs: Hearings, 99th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1985. – Pt. 4 – P. 415 – 720 p.

Литература

• Владимиров Д. Корабельная установка для вертикального пуска ракет. Зарубежное военное обозрение. М., «Красная Звезда», 1982. с. 72 – 73.

Външни препратки

• U.S. Navy Guided Missile Launcher Systems Архив на оригинала от 2020-06-06 в Wayback Machine. – www.alternatewars.com. ((en))
• Vertical Launching System (VLS) Mk 41 – Strike-Length Module – www.fas.org. ((en))
• Vertical Launching System (VLS) Mk 41 – Tactical-Length Module – www.fas.org. ((en))
• US Navy Shipboard Combat Systems – www.fas.org. ((en))
• MK 41 Vertical Launching System (VLS) – www.fas.org.((en))
• GlobalSecurity.org. MK 41 Vertical Launching System (VLS) (HTML) // 27 април 2005. Посетен на 19 септември 2011. (на английски)
• Lockheed Martin. MK 41 Vertical Launching System – Proudly Serving Navies the World Over (PDF) // Архивиран от оригинала на 2011-09-25. Посетен на 19 септември 2011. (на английски)
• Lockheed Martin. Single Cell Launcher – Flexible and Adaptable for Today’s Navy (PDF) // Архивиран от оригинала на 2011-10-20. Посетен на 19 септември 2011. (на английски)
• First Turkish Perry With Mk-41 VLS On – turkishnavy.net. ((en))
• Naval Swiss Army Knife: MK 41 Vertical Missile Launch Systems – www.defenseindustrydaily.com. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Mk 41 (пускова установка)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mk 41 (пусковая установка)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​