Международна фонетична азбука

Международната фонетична азбука (МФА) (на английски: International Phonetic Alphabet, IPA) е система за фонетична транскрипция създадена за употреба от езиковедите. Тя е предназначена да представи стандартизирано, точно и еднозначно всеки звуков елемент в човешкия език, разпознат като фонема.^[1]

МФА е създадена с цел да анализира всички качества на езика (като думи, срички, фонеми), като пренебрегва онези, които нямат отношение към езика (напр. качеството на гласа).^[1]

Съгласни

Гласни

Международната фонетична азбука широко се използва в британски английски речници, като например Oxford Advanced Learner's Dictionary и Cambridge Advanced Learner's Dictionary ^[2] Повечето американски (а и някои британски) речници използват собствени конвенции, за които се счита, че биха били по-разбираеми от читателите, незапознати с МФА.

Бележки

1. International Phonetic Association. (1999). Handbook of the International Phonetic Association: A guide to the use of the International Phonetic Alphabet. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-65236-7 (hb); ISBN 0-521-63751-1 (pb).
2. Phonetics // Cambridge Dictionaries Online, 2002. Архивиран от оригинала на 2011-08-17. Посетен на 11 март 2007.

Вижте също

• Уикипедия:IPA – помощна страница в Уикипедия

Външни препратки

• Официална страница на МФА Архив на оригинала от 2010-05-02 в Wayback Machine.
• Обучение по употребата на МФА за английския език Архив на оригинала от 2006-07-17 в Wayback Machine., неработещ към 28 февруари 2012 г.
• МФА за френски език Архив на оригинала от 2006-08-23 в Wayback Machine.
• Информация за МФА в Omniglot

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.