Гибоните (Hylobatidae) са семейство Човекоподобни маймуни (Hominoidea) разпространени в дъждовните тропични гори на Югоизточна Азия, североизточна Индия и южен Китай.
| Гибони | ||||||||||||||||||||||||||||||
 Белорък гибон (H. lar) | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1871 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Гибони в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обща характеристика
Гибоните се различават от Човекоподобните (Hominidae) по своята характерна структура на тялото и имат по-малки размери (дължина на тялото до 1 м и тегло от 6 до 20 кг.). Освен това не строят гнезда и се считат за моногамни (семейните двойки обикновено остават заедно доживот), но при някои видове се наблюдава известна свобода в сексуалните отношения[1]. Във връзка с дървесния си начин на живот гибоните са развили силни и много дълги ръце, които в изправено положение на тялото достигат стъпалата на краката. Китката при тях има структура подобна на сферичната става на рамото, което улеснява свободното ѝ движение в много посоки, a палецът е разположен в дълбочината на дланта, близо до китката, за да не пречи при люлеенето от клон на клон.
Начин на живот
Гибоните са социални животни – живеят на двойки или малки семейни групи заемащи определена територия. Хранят се с плодове, листа, клонки, насекоми, яйца и понякога малки птици. След около 7-месечна бременност женските раждат по едно малко, което бозае около 6 месеца. Полова зрялост достигат на около 6-годишна възраст.
Гибоните са известни със своите изключителни акробатични умения. Люлеейки се от клон на клон могат да се придвижват със скорост до 56 км/ч и правят скоковете от дърво на дърво до 8 метра. На земята се придвижват изправени, балансирайки с вдигнати ръце. Въпреки бързината, точността и силата на ръцете си, гибоните не са застраховани срещу счупване на клон или изплъзване и фрактурите на костите вследствие на падане при тях са често явление.
Песните на гибоните са друга тяхна особеност. Сутрин гласовете им огласят джунглата на километри разстояние. Пеейки в дует, към който понякога се присъединява и малкото, двойките определят границите на своята територия. Пеят също и солово, с цел привличане на партньор или отстояване на територия. Най-гласовит е Сиаманга (Symphalangus syndactylus), при който и двата пола имат специална гърлена торба, която се издува до размерите на главата. Често песните на двойките сиаманги са съпроводени и с впечатляващ танц около ствола на любимото им дърво.
Класификация
Класификацията на гибоните се променя няколко пъти през последните години. Първоначално всички видове с изключение на Сиамангите (Symphalangus) били отнасяни към род Hylobates. Впоследствие се разграничават родовете Nomascus и Bunopithecus. Скорошни проучвания обаче сочат, че Хулоките не са родствени с изчезналия Bunopithecus sericus и се отнасят към отделен род: Hoolock (Mootnick & Groves, 2005). Предмет на спорове е и статута на някои представители на семейството като подвидове или отделни видове.
- разред Primates – Примати
- подразред Haplorrhini – Маймуни
- инфраразред Simiiformes – Същински маймуни
- парворазред Catarrhini – Тесноноси маймуни (маймуни на Стария свят)
- надсемейство Hominoidea – Човекоподобни маймуни
- семейство Hylobatidae – Гибони
- род Hylobates – гибони
- Hylobates lar – Белорък гибон, лар
- Hylobates agilis – Чернорък гибон, унгка
- Hylobates albibarbis (Hylobates agilis ssp.) – Белобрад гибон
- Hylobates muelleri – Гибон на Мюлер, борнейски гибон
- Hylobates pileatus – Камбоджански гибон, кампучийски (качулат) гибон
- Hylobates moloch – Сребрист гибон, вау вау
- Hylobates klossii – Гибон на Клос, малък сиаманг
- род Hoolock (Bunopithecus) – гибони хулоки
- Hoolock hoolock – Хулок, западен хулок
- Hoolock leuconedys (Hoolock hoolock ssp.) – Източен хулок
- род Symphalangus – гибони сиаманги
- Symphalangus syndactylus – Сиаманг
- род Nomascus – качулати гибони
- Nomascus concolor – Черен гибон
- Nomascus nasutus – Източен черен гибон
- Nomascus hainanus (Nomascus nasutus ssp.) – Хайнански гибон
- Nomascus leucogenys – Белобуз гибон, северен белобуз гибон
- Nomascus siki (Nomascus leucogenys ssp.) – Южен белобуз гибон
- Nomascus gabriellae – Златобуз гибон
- род Hylobates – гибони
- семейство Hylobatidae – Гибони
- надсемейство Hominoidea – Човекоподобни маймуни
- парворазред Catarrhini – Тесноноси маймуни (маймуни на Стария свят)
- инфраразред Simiiformes – Същински маймуни
- подразред Haplorrhini – Маймуни
Видовете гибони се отличават много трудно един от друг. Обикновено се срещат и две различни разцветки от всеки вид: светла и черна. Вследствие на това в някои зоопаркове в обща клетка са поставяни представители на различни видове, които впоследствие се кръстосват. Кръстосване на различни видове гибони понякога се случва и в природата.[2]
Гибонът в народните вярвания
В китайската култура гибонът е символ на благородството, в противовес на алчността на макака, който граби с пълни шепи храна от хората. Гибонът е джентълменът (君子) на гората. Даоистите му приписват свръхестествени способности - според тях гибонът може да да живее хиляда години и да се превръща в човек.[3]
Природозащитен статус
Всички гибони са повече или по-малко застрашени видове (виж Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN[4])
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
