Източен бук

Източният бук (Fagus orientalis) е дървесен вид от семейство Букови. Разпространен е от източните части на Балканския полуостров до планинската верига Елбурс в северен Иран. В България се среща в Странджа и източните части на Стара планина и Родопите. Расте на надморска височина от 500 до 2000 m. На височина достига до 35-45 m. Отличава се от обикновения бук най-вече с по-големия размер на листата. С обикновения бук образува хибрида Fagus x taurica.

Източен бук

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Букоцветни (Fagales) семейство: Букови (Fagaceae) род: Бук (Fagus) вид: Източен бук (F. orientalis)

Научно наименование

Fagus orientalis Lipsky

Източен бук в Общомедия

[ редактиране ]

Галерия

• 
  Ствол
• 
  Листа
• 
  Листа
• 
  Плодове

Литература

• Вакарелов, Илия, Генчева, Светла. Декоративна дендрология. България, МАТКОМ, 2005. с. 216.

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

1. Fagus orientalis (Lipsky). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)