341 г. пр.н.е.

341 (триста четиридесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

<<		4 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

Събития

Статуя на Демостен.

В Гърция и Тракия

• Ескалира териториялния спор между промакедонския град Кардия и атински заселници. Филип II Македонски се застъпва за града и се обръща към Атина с желание спорният въпрос да бъде решен чрез арбитраж, но атиняните не приемат тази молба. Вместо това те дават най-малко мълчаливото си съгласие на своя военачалник Диопейт да действа със силите си край Тракийския Херсонес.^[1]
• Филип изпраща малък отряд от наемници в Кардия, за да пазят мира. През това време Диопейт напада с войската си близката част на Тракия, унищожава реколтата и отвежда в робство населението на две селища. Пратеник, който пристига при военачалника да моли за освобождението на хората е пленен и измъчван.^[1]
• Атина и Демостен инициират създаването на голяма антимакедонска коалиция с участие на градовете от Южна Гърция, но на първо място с Халкида. Филип започва военни операции по съвременното българско черноморско крайбрежие, за да прекъсне доставянето на богатата зърнена реколта от поречието на реките Марица и Дунав към Гърция посредством големите търговски флоти, които отплават от Черно море. Демостен използва заплахата надвиснала над потока от зърно и търговския маршрут, за да привлече Византион за атинската кауза.^[2]
• Демостен произнася третата и четвъртата си „Филипика“.^[3]
• През тази година Филип подчинява одрисите и царете им Терес II и Керсеблепт.^[3]

В Сицилия

• Сиракузците, командвани от Тимолеон, побеждават картагенската войска в битка при река Кримисос.^[4]

В Римската република

• Консули са Гай Плавций Венон (за II път) и Луций Емилий Мамерцин Привернат.
• Kонсулът Плавций побеждава латинския бунт ръководен от Привернум и Анциум.^[5]
• Мирният договор между римляните и самнитите е подновен.^[4] Като последствие от това действие, сидицините и кампаните веднага се съюзяват с разбунтувалите се латини и волски.^[4]

Източници

1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 773
2. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 774
3. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 896
4. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
5. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 67