2-ра танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.
| 2-ра танкова дивизия | |
   символи на дивизията | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 15 октомври 1935 г. – май 1945 г. |
| Държава | Нацистка Германия |
| Клон | Вермахт |
| Тип | танкова |
| Размер | дивизия |
| Битки/войни | Полска кампания, Битка за Франция, Операция Марита, Операция Цитадела |
| 2-ра танкова дивизия в Общомедия | |
2-ра танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. във Вюрцбург, 13-и военен окръг. През 1938 г. е прехвърлена във Виена, след анексирането на Австрия. До началото на войната дивизията приема голям брой австрийци в редиците си. Дивизията участва в кампанията в Полша през 1939 г. и понася тежки загуби в боевете. След Полша участва в боевете на запад като част от 12-а армия, 19-и армейски корпус, в района на Айфел, Люксембург, Северна Франция и южна Белгия. През май 2-ра танкова дивизия превзема Абвил, което помага за затваряне на обкръжението на съюзническите войски при Дюнкерк.[1] Участва в последвалите боеве и обкръжението на оцелелите съюзнически дивизии край линия „Мажино“.[2]
След кампанията на запад 2-ра танкова дивизия става част от окупационните части в Полша. През тези месеци дивизията е реорганизирана, осигурява формации за основа на други дивизии и приема нови такива. През април (март[3]) 1941 г. е прехвърлена в Румъния, за да участва в кампанията на Балканите. Там 2-ра танкова дивизия заедно с 6-а планинска дивизия превземат Атина, Гърция.[1]
След края на кампанията на Балканите колесните машини на дивизията се придвижват в Югославия, през Албания и от Хърватия са транспортирани чрез влакови композиции към Германия. Верижните машини са натоварени на транспортни кораби от гръцкото пристанище Патрас за Тарент, южна Италия. На 21 май 1941 г. корабите „Марбург“ и „Кибфелс“ са потопени заедно с товара си от новопоставени британски минни полета. По тази причина участието на дивизията в бойни действия се забавя. По време на настъплението в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е в Германия. През юли 1941 г. е прехвърлена в Полша. През август 1941 г. е прехвърлена в южна Франция, а през септември е изпратена към Съветския съюз като пристига на фронта през октомври.[1]
По време на кампанията в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е част от група армии „Център“. Участва в боевете в района на Рославл, Вязма, Гжатск, и покрайнините на Москва. През зимата на 1941/42 г. е изтласкана от Москва по време на голямата съветска зимна контраофанзива. Дивизията участва в боевете при Клин, Карманово, Белое и защитните боеве при Ржев, отстъплението от Ржев, офанзивата при Курск през юли 1943 г., а по-късно и при боевете при Орел, Киев, Гомел и река Днепър. Загубите ѝ по време на тези боеве са значителни.[1][3]
В началото на 1944 г. 2-ра танкова дивизия е изтеглена от Източния фронт и е изпратена в Амиен, Франция за възстановяване.[1] Под командването на генерал фон Лютвиц дивизията получава добра подготовка за нощни боеве. През юни 1944 г. след десанта в Нормандия участва в боевете срещу съюзническите войски. Участва в изтласкването на 7-а бронетанкова дивизия от Вилер-Бокаж и задържането на кота 174. Заема сектор от фронтовата линия при Каумонт, а през юни в района на Вире.[3] През август участва в неуспешната атака към Мортен. След боевете в Нормандия 2-ра танкова дивизия е обградена във Фалезкия чувал. Успява да се измъкне с цената на тежки загуби. Към 1 септември дивизията разполага с 27 танка, 12 оръдия и 1600 войника.[4]
Във Витлих в района на Айфел, Германия 2-ра танкова дивизия е възстановена и реорганизирана като поглъща остатъците на 352-ра пехотна дивизия. През декември 1944 г. взема участие по време на Арденската офанзива. Загубите ѝ отново са високи.[1][4]
През март и април 1945 г. остатъците на 2-ра танкова дивизия са погълнати от танкова бригада „Туринген“, която води боеве в района на Мосел, а през април при Фулда. През май 1945 г. при Плауен и Кьоцинг формацията се предава на американските войски.[1][4]
- Генерал-лейтенант Хайнц Гудериан (1 октомври 1935 – 1 март 1938 г.)[4]
- Генерал на танковите войски Рудолф Вайел – (1 септември 1939 – 1 март 1938 г.)[4] – 17 февруари 1942 г.)
- Полковник Волрат Любе – (16 януари 1942 г.)[4]
- Генерал на танковите войски Ханс-Карл фон Есебек – (17 февруари 1942 – 1 юни 1942 г.)
- Генерал-лейтенант Арно фон Ленски – (1 юни 1942 – 5 септември 1942 г.)
- Полковник Карл Фабиунке (20 август 1942 г.)[4]
- Генерал-лейтенант Волрат Любе – (5 септември 1942 – 1 февруари 1944 г.)
- Генерал на танковите войски Хайнрих фон Лютвиц – (1 февруари 1944 – 5 май 1944 г.)
- Генерал-лейтенант Франц Весофен – (5 май 1944 – 27 май 1944 г.)
- Генерал на танковите войски Хайнрих фон Лютвиц – (27 май 1944 – 31 август 1944 г.)
- Полковник Еберхард фон Ностиц – (1 септември 1944 г.)[4]
- Генерал-майор Хенинг Шьонфелд – (31 август (5 септември[4]) 1944 – 15 декември 1944 г.)
- Генерал-майор Майнрад фон Лаухерт – (15 декември (13 декември[4]) 1944 – 20 март 1945 г.)
- Генерал-майор Оскар Мунцел – (20 март 1945 – 1 април 1945 г.)
- Оберст Хайнрих-Вилхелм Щолброк – (1 април (4 април[4]) 1945 – 8 май 1945 г.)
Към 1937 г. в състава на дивизията влизат следните формации:[2]
|
Към 1943 г. в състава на дивизията влизат следните формации:[2]
|
- Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
- Носители на Германски кръст, златен (92)
- Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (31)
- Носители на Рицарски кръст (33, включително двама непотвърдени)
- Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
