Ян Нечѝслав Игна̀ци Бодуен де Куртене (на полски: Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay) е виден полски[1] и руски[2] езиковед, славист, спечелил световна слава с лингвистичните си трудове и по-специално с теорията си за фонемите.[3]
| Ян Бодуен де Куртене Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay | |
 | |
| Роден |
Радзимин, Руска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Варшава, Полша |
| Учил в | Карлов университет Хумболтов университет на Берлин Варшавски университет Ягелонски университет Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Учил при | Измаил Срезневски |
| Работил в | Казански университет Тартуски университет Ягелонски университет Санктпетербургския университет Варшавски университет |
| Видни студенти | Миколай Крушевски, Стефан Младенов, Анатолий Генко, Кажимеж Нич, Хенрик Улашин, Ян Розвадовски, Витолд Дорошевски |
| Известен с | изследванията си на фонемите |
| Повлиял | Ватрослав Облак, Стефан Младенов |
| Семейство | |
| Баща | Александер Бодуен де Куртене |
| Майка | Ядвига Добжинска |
| Съпруга |
|
| Деца | Цезария, Зофия, Швентослав, Евелина, Мария |
| Подпис |  |
| Ян Бодуен де Куртене в Общомедия | |
Биография
Ян Бодуен де Куртене е роден на 1 март 1845 година в полското градче Радзимин. Негов далечен предшественик е бил френски аристократ, който се заселва в Полша. Ян Бодуен де Куртене е поляк по рождение, но по-голямата част от живота си прекарва в Русия, където основава две известни лингвистични школи – Казанската и Петербургската. Учи във Варшава, Прага, Йена и Берлин. В периода 1874 – 1883 година работи в Казанския университет, а след това става преподавател в Тартуския университет, където работи от 1883 до 1893 година. Последователно преподава в Ягелонския университет (1893 – 1900), в Санктпетербургския университет (1900 – 1918) и във Варшавския университет (от 1918).[3][4][5]
Видният български езиковед Стефан Младенов е първият лингвист от България, който директно се повлиява от идеите на Ян Бодуен де Куртене.[3]
Библиография
- Einige Fälle der Wirkung der Analogie in der polnischen Deklination (1868)
- О древнепольском языке до ХIV столетия (1870)
- Опыт фонетики рязанских говоров (1875)
- Z powodu jubileuszu profesora Duchińskiego (1886)
- O ogólnych przyczynach zmian językowych (1891)
- Próba teorii alternacji fonetycznych (1894)
- Кашубский „язык“, кашубский народ и „кашубский вопрос“ (1897)
- Myśli nieoportunistyczne (1898)
- Szkice językoznawcze (1904)
- Krzewiciele zdziczenia (1905)
- Jeden z objawów moralności oportunistyczno-prawomyślnej (1908)
- O języku pomocniczym międzynarodowym (1908)
- Zarys historii językoznawstwa, czyli lingwistyki (glottologii) (1909)
- Charakterystyka psychologiczna języka polskiego (1915)
- Zarys historii języka polskiego (1922)
- Mój stosunek do Kościoła (1927)
- Spostrzeżenia nad językiem dziecka (1974)
Литература
- Jakobson, R. (1972). „The Kazan school of Polish linguistics and its place in the international development of phonology“. In: Jakobson, R. (ed) Selected Writings. Vol. II: Word and Language. Hague: Mouton.
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
